Наташа Панчева: Колкото повече знае човек, толкова по-трудно би било някой да го заблуди

Деца, писателката Наташа Панчева беше така добра да ни предостави книжката си „Усмивка“, за да публикуваме стиховете от нея на Az-deteto.bg.

Тя също така се съгласи да отговори на няколко въпроса, специално за вас.

Бихте ли се представили за посетителите на Az-deteto.bg с две-три изречения?

Здравейте мили, малки и големи деца!

Аз съм Наташа, майка на две ангелчета, вдъхновили ме да напиша стихосбирката за деца „Усмивка“. Любимото им стихотворение е „Бабата медуза“.

Обичам да се вслушвам в съветите на моите и другите деца. Забавляваме се като си задаваме измислени от нас гатанки.

Коя е любимата ви детска книжка и любим приказен герой?

Като дете много обичах руските народни приказки, а любимият ми герой беше дядото от „Златната рибка“. Исках да променя приказката и да го направя усмихнат дядо, който накрая да заживее щастливо с грижовната си прелестна дъщеря, която да се ожени за принц. Кой знае? Може би някой ден някой от вас ще направи това!

Как човек става писател?

Всеки един човек има талант, дори по няколко таланта. Понякога трябва да послушаме вътрешното „аз“ и тогава започваме да правим това, в което сме най-добри. Който обича да рисува – да рисува, който обича да свири – да свири, да спортува, да дялка дървени кончета, а

след години красиви вази и мебели, но за да станеш писател, художник или лекар се иска много работа и постоянство. И когато някой ти каже, че е възхитен от стихотворението ти или ти благодари, че си го излекувал или за спортистите – е спечелил медал, това е признанието!

Какво ви вдъхновява да пишете?

Моето вдъхновение са хората. Техните несполуки, радости, мили жестове или глуповатости. Обичам да изразявам тези емоции чрез образите на животни.

С какво най-вече се различават книгите за деца от тези за възрастни?

С почерка. Не всеки може да пише за деца. Ако душата на твореца, на човека е почернена, поробена от недъзите на времето и годините, той не може да пише за деца. Детето дава най-точната оценка, понякога може и да е жестока, но честна. В книгите за деца има много чест и чистота, но е много важно как ще им бъдат поднесени.

Ще пишете ли и други книжки за деца?

Да, имам идея за детска книжка с приказки. Искам обаче и децата да пишат. Да творят, да пренасят своя приказен свят на хартия. Възрастните около тях да се вслушват в тях и да им вярват, да им отделят повече време като посеят в дечицата семенцата на истинската добродетел.

Коя е любимата ви детска приказка, приказен герой?

Любимата ми приказка е „Дядо и ряпа“. Тук героите са едно цяло. Поуката за децата е за цял живот – дали в семейството, дали в приятелския кръг или на работа, какво означава единството, приятелската ръка и обединението. Никой не може и не бива да живее сам. Самичкият човек е глас пустинен.

Това което пишем и четем трябва да е позитивно и градивно.

Пожеланието ви към българските деца?

Мили деца,

никога не спирайте да четете, любопитствайте за света, за културите, за животинките. Запознайте се с историята, географията и математиката – вечните ценности. Колкото повече знае човек, толкова по-трудно би било някой да го заблуди.

Мили деца, пожелавам ви да останете добри, благодушни и съпричастни към всеки чужд и близък, към страдащия и към успяващия. Помагайте и ще ви помагат.

Вие сте по-доброто поколение – докажете го!