Как се става археолог – Фредрик Хибърт разказва

Чудили ли сте се някога какво е да пътуваш до далечни земи, за да търсиш съкровища и други находки? Да сте нещо като знаменития Индиана Джоунс? Прочетете това интервю, не с измисления герой, а с един истински археолог. Разберете кое е любимото му откритие и открийте отговора на въпроса как се става археолог.

От кога се занимавате с археология?

Всъщност интересното е, че противно на всички мнения като малък изобщо не се интересувах от археологията. Мисля, че повечето хора смятат, че още от бебе съм бил запленен от нея, но това изобщо не е така, защото не всеки, които е обичал да се ровичка в пясъчника е станал археолог. Моите интереси са много разнообразни дори и сега. Когато започнах да ходя на училище много исках да бъда художник и в интерес на истината рисувах доста добре. Поне така ми казваха учителите. Най-много обичах да рисувам природни пейзажи и интересни сгради. Ако трябва да съм честен благодарение на рисуването се запознах и с археологията. Когато бях на 18 години, все още рисувах. Един ден отивам да рисувам "някакви разкопки" или поне тогава ги нарекох така. И още в първия момент, когато видях как онези хора изкопават най-различни неща проявих интерес към археологията – това беше първият ми досег с нея. И оттогава до сега тя е моята най-голяма любов и страст.

Имате ли герой (човек на който се възхищавате)?

Мисля, че е важно всеки човек – независимо дали е възрастен или дете да има свои герой, истински човек, на който да подражава. Затова със сигурност имам. Както може би се досещате той е свързан с археологията. :-) Макар, че моят герой е живял преди повече от 100 години аз все още му се възхищавам. Той е бил геолог. За тези, които не знаят ще кажа, че геологът се интересува от, така да го кажем, общата картина на света и световната история... и как хората използват света.

Този човек, поне според моите проучвания, е живял в Централна Азия. За първи път посетих този регион преди 10 години. Бях в държавата Туркменистан. Тя се намира в пустинята, точно в сърцето на Азия. Там няма почти нищо освен пясък, пясък и пак пясък. А повечето от хората там говорят или руски или турски. Затова трябваше да науча първо да говоря на руски, преди да отида там. И го направих, защото тази страна е много интересна.
Един ден докато разглеждах града един човек ме заговори. Каза ми: "О, ти си американец? Но не си мисли, че си първият. Имаше един човек тук, пак американец, той беше тук преди 100 години". Точно този човек е моят герой.

Сега, след като сте археолог, мечтаете ли за нещо друго?

Всъщност да. Мечтая да направя нови разкопки, а защо не и някое велико откритие. Откритие, което да отговори на някой от най-трудните и вечни въпроси в света – това е моята мечта.

Как протича един ваш нормален ден?

Колкото и да е странно ще кажа, че археолозите нямаме такова нещо като "нормални" дни. Всеки мой ден е изпълнен с невероятни и много неочаквани неща. Ставам сутрин и веднага започвам да си мисля за археологията, какво ли ще намеря днес при разкопките, дали ще намеря нещо изобщо. Ако не намеря, денят ми всъщност не е толкова интересен. Но ако намеря, о какво щастие, започвам да го проучвам, да го описвам и какво ли още не. Понякога правя това без да спя дори, просто не ми се спи, защото е толкова интересно.

Как се забавлявате, когато не се занимавате с археология?

Имам две момчета – много обичам да си играя с тях. И двамата тренират футбол, затова често играя на футбол с тях. Освен това и двете ми момчета са били на археологически разкопки с мен и съпругата ми, която също е археолог. И те наистина се интересуват от археология. Преди години, когато бяха още много малки си мислех, че след като са израснали с нея, тя няма да ги интересува, защото няма да им изглежда екзотична или различна. За мое огромно щастие изобщо не съм бил прав. Те наистина обичат това, което правим и обичат да ни гледат по време на работа с разкопките, а да не казвам, че понякога знаят много повече за нещата, които намирам от мен самият. Така че понякога, трябва да зададете въпроси за археологията на тях, а не на мен.

Къде сте водили вашите чудесни момчета?

Веднъж ги водих до Южна Америка, на езерото Титикака, което всъщност е много, много далече от дома ни. За една лятна ваканция ги водих и на Андите. За съжаление там беше зима, така че те изкараха лятната ваканция на сняг и студ, но въпреки това бяха много щастливи.

Кое е вашето най-велико откритие? Това, което няма да забравите никога?

Знаете ли, хората често ми задават този въпрос, а аз винаги им казвам: "Помня всяко, свое откритие. Всяко едно е велико, необикновено и прекрасно". Все пак ще ви разкажа за някое от тях.

Преди около 15 години, когато бях студент, бях на разкопки в Египет. Точно на брега на Червено море. Това е едно от най-безполдните крайбрежия в целия свят. Почти нищо не расте там... но невероятното тук е, че въпреки това древните хора са построили там град. Според моите проучвания са направили това, защото там е била една от точките, в които се правела най-добрата търговия. Много умно, нали?
Така че, при разкопките, заедно с моите колеги, открихме къща на един търговец. Там имаше останки от древни складове, а дори и от стоки. В едната част на къщата дори намерихме тръстика, от която е била построена къщата. Представяте ли си – намерихме тръстика на около 700 години.
Но тръстиката не беше най-интересното ни откритие. Близо до вратата на къщата намерихме оставен ключ – ключ за въпросната къща. Човекът го оставил там, мислейки, че един ден ще се върне и ето, ние го намерихме. Върху него пишеше дори името на живеещия в къщата, наистина невероятно.

Какво бихте пожелали на всички деца, които ще прочетат интервюто ви?

Първото разбира се е, е да станат археолози. ;-) Ако мечтаят за това.
Но сериозно, пожелавам им, да сбъднат мечтите си. Дори и да им казват, че това, за което мечтаят е невъзможно – те не бива да се отказват от него. Всяка мечта е постижима. Затова, скъпи приятели – не спирайте да мечтаете.

Източник на информация: nationalgeographic.com
Снимка: Mark Thiessen