Историята на малкото странно момче, което станало учен – Люк Доллар

Представяме ви още едно интригуващо интервю с един от специалистите на „National Geographic“ – Люк Доллар. Той е природозащитник и учен, който е прекарал много години в Мадагаскар в изучаване на лемурите и други видове хищници. А през последните години е активен участник и в инициатива за спасяване на големите котки. Тази инициатива е ориентирана към спасяването на лъвовете и тигрите, които според учените все повече намаляват Освен това г-н Доллар е много интересен събеседник като цяло – преживял е неща и е видял гледки, за които ние дори и не можем да мечтаем, но нека той сам ви разкаже.

Какъв бяхте като дете?
Аз и сега съм си дете – поне жена ми така казва. Но сериозно, като дете ми казваха, че съм един малък изследовател. Първите си 13 години прекарах във фермата на баба си и дядо си в едно малко селце край Алабама. (Алабама е щат в югоизточната част на САЩ). Още от 3-годишен обичах да се разхождам в гората в селото или да си седя в стаята на тъмно и да си представям разни неща. Така прекарвах повечето си свободно време. В комбинация с това от 6 до 16 години ходих и на курсове по актьорско майсторство, а също ходих и няколко месеца на гребане. Тези мои занимания бяха интересна комбинация, защото са твърде различни по своята същност. Освен това заради тях бях един вид „звездата“ в моето село, защото единствено аз се занимавах с толкова много неща. Мога и да кажа, че актьорството ми донесе много умения, които използвам и сега. Не се притеснявам да говоря пред публика или пък с непознати. Това е голяма помощ за моята научна кариера, понеже често се налага да говоря пред хора или пък с непознати, когато бях в Мадагаскар трябваше да говоря с много непознати. :-) Също така трябва да благодаря и на баба ми, която ме възпита така, заради нейното възпитание успях да стана учен.

Има ли човек, на когото се възхищавате?
О, да! Даже не един. Възхищавам се много на втория си баща, ожениха се с майка ми, когато бях на 5. Страхотен човек е. Той е единственият човек, който обича разходките колкото мен. Освен това съм забелязал, че е истински джентълмен и се държи отлично с майка ми, макар че е израснал в плевня, в село, още по-малко и от това на баба ми и е работил много години като миньор. Освен това, когато е бил на 25 години е построил двуетажен дом за родителите си. Всеки, който някога е говорил с него е осъзнал, че не е нужно да си красив или богат, а просто да си умен и добър човек. Ето затова му се възхищавам и дори досега говоря с него всеки ден.
Други хора или по-точно герои, на които се възхищавам са: Атикус Финч, герои от една книга и Индиана Джоунс, макар и да е измислен го обожавам. Винаги се стремя да комбинирам най-добрите качества от всички тях.

За какво мечтаете?
Не е нужно да мечтая за нищо, защото аз правя точно това, което искам да правя с живота си. Аз съм най-щастливият човек, когото познавам. Мечтите ми отдавна са сбъднати и затова осъзнавам колко съм благословен. Все пак понякога мечтая за сън, защото нямам време да спя много, но пък правя нещо, което обичам и затова бързо забравям за съня.

Как станахте учен природозащитник?
Както казах съм израснал във ферма, доста див район пълен с много гори, така че от малък обичам дивата природа. В селото бях известен като „детето с неща в джобовете си“, защото от всяка моя разходка събирах нещо от гората, за да го изучавам. По едно време бях и фотограф за местния вестник. Снимах естествено природата. Две години по-късно вече имах възможността да отида в Мадагаскар. Отначало много се двоумях, но накрая все пак отидох. Така че отидох в Мадагаскар да изучавам лемурите и хищниците – това беше началото на моята научна кариера.

Как минава един ваш обикновен ден?
Аз нямам такива дни. Никога не мога да кажа какво ще ми се случи утре. И все пак това, което знам е, че обикновено ставам в 5 и веднага се захващам с научна дейност и проучвания.

Какво правите, за да разпуснете?
Играя с кучетата ми. И двете са порода голдън ретривър и са много игриви. Освен това имам и бебе, за което се грижа. Но все пак влагам и доста чувство за хумор в работата си, така че дори чрез нея разпускам понякога.

Кое е най-хубавото място, което сте посещавали?
Харесвам всички места, в които знам, че съм първият не-местен човек и където аз играя ролята на „извънземното“. Това е много готино. Има места на Земята, където все още няма други хора освен местните, независимо дали ми вярвате или не.
Един от най-добрите ми дни бяха и скоковете с бънджи в река Найл и след това рафтинг по нея по-късно през деня. Това беше в Уганда... това беше един добър ден.

Кой е най-хубавият съвет, който сте получавали и бихте споделили?
Никой не ми е давал толкова специален съвет, но моята среда, възпитанието ми, образованието ми – всички те ме доведоха до тази мантра – ако можем да си го представим значи можем и да го постигнем. Лицето, което в крайна сметка е отговорно за успеха или неуспеха, си ти. Ако вярвате, че ще успеете, то това наистина ще стане. Това е моят съвет за вас. :-)

Кое е нещото, без което не тръгвате на път?
Чувството за хумор – това за мен е най-важното. А също и соев сос. Може да звучи странно, но не мога да ям нищо без него. Ако няма соев сос то експедицията за мен е приключила. Може би би трябвало да кажа тоалетна хартия, но не, соев сос и това е... Аз съм бил на много места, на които не ползват тоалетна хартия. И се надявам да ви е смешно, по този повод научих нещо много важно – ако листата имат бодли, по-добре е да ги оставите на растението.

Какво бихте пожелали на децата, които ще прочетат интервюто Ви?
Ще го кажа кратко, с няколко думи, както видяхте не обичам дългите отговори. Бъдете смели, добри, учете много, винаги следвайте мечтите си – това е формулата на успеха. Пожелавам ви много успех и да работите това, което обичате!

Снимка: kids.nationalgeographic.com