Мой малък принц

Литературен герой???!!! И то любим???!!! Да ме поучава кое е добро, какво трябва да правя, в какво да вярвам, как да живея?! И дори да търся поука във всичко това?! И да обяснявам характера му?! Да си губя времето във философски размисли, вместо да вися във фейса?! Та аз дори не обичам да чета... – биха казали 27,7 % от българите (според статистиката). Но не и аз! Аз обичам четенето, а не ч@тенето... ,,Аз съм“ по-различен спомагателен глагол.

Е, мой Малък принц, ти си моят любим принц. И независимо дали наистина съществуват принцове, маскирани като жабоци с коронки, искам всички хора, с които ме срещне животът, да бъдат като теб. И още по-важно – аз да приличам на теб – моя любим принц, дошъл от света на думите в моя свят. Всичко, което ти казваш, е изпълнено с мъдрост, а всяко твое действие, дори най – обикновеното, е продиктувано от любов. И казваш, че всички пътища водят към хората. И макар че на твоя малък астероид си сам, ти си щастлив, защото имаш своята роза. Много хора се мислят за важни като баобабите, други искат само да притежават - и то не само звезди. Има и такива, които виждат само самовлюбеното си съвършенство. Има и много, които не вярват, че пустинята крие кладенец. Аз не искам да съм като тях! Иска ми се като теб да мога да посветя живота си на грижата за друго живо същество. Да обичам хората, да им се възхищавам и да ги разбирам, защото ще съм се научила да ги опитомявам. Ти учиш как в пустинята от хора да видим скритата дълбоко блестяща звезда у всеки човек. Може да съм дете, но ти ми показа, че и моето сърце има очи и с тях мога да потърся големия кладенец на мечти дори и в пустинята. Литературен герой??? И то любим!!! Да, мой Малък принц! Това си ти!