Моето забавно училище пълно с приятели

Казвам се Мария. Уча в Хуманитарната гимназия в град Казанлък и съм в пети "а" клас. Класният ми ръководител се казва Цветослав Станчев. Та нека се върна на темата! Причината, по която обичам да ходя на училище е, че нашето училище е много забавно. Организират ни много увлекателни екскурзии. Може би се интересувате какви са и до къде са, може би не, но ще ви кажа, защото вие сте като мое второ семейство!

Аз за първа година ще уча в град. До сега бях в едно много лошо училище. Въпреки това, че не ни учеха, аз с много труд извадих информация от интернет, от родителите си, от по-голямата ми кака, от учебниците и успях да се науча. Не се хваля, но на 3 години аз знаех азбуката, а на 4 се научих да чета. В първи клас четох учебници за шестокласници. Взех да излизам от темата. Та – първата ни екскурзия, която е скоро – на 8 ноември, е до Габрово-Етъра-с.Боженци. Всички от наши клас ще произнасяме лекция. Кой за Енина, кой за в. Шипка, кой за Казанлък... аз ще говоря за "Планетариума".
Следващата "екскурзия" е в града. Тя ще е през декември. Ще отпразнуваме Коледа в Боулинг залата на град Казанлък. Третата предстояща екскурзия ще е другата година през май-юни до Поморие – на море за 2 дни. Вече до някъде сте разбрали защо харесвам да ходя на училище, но не обичам училището само заради луксовете му. Учителите ни са много изучени. Те са едни от най-добрите! Може да дават много материал за един ден, но то е за наше добро, понеже колкото повече учим, толкова по-добре за нас, нали така?

Има още много причини! Съучениците ми – моите душици, които ме забавляват, подкрепят, съветват и никога не ме оставят! Иван-Александър, Александър, Георги, Едис, Айкан, Апостол и Никола са момчетата, които много много не се движат с нас – момичетата, но пак ни защитават. Ясмин, Дима, Карина, Паула, Паулина, Теодора и Даниела – всички те са ми НДП – най-добри приятелки. В междучасията, даже в часовете си бъбрим и помага една на друга, когато не разбираме нещо. Моите приятелчета от класа са много мили! Пожелавам ви ги и на вас!

Стана дълго, щеше да е още по-дълго ако ви бях обяснила още много неща, но за да не ви отегчавам повече, приключвам. Не написах това есе, за да спечеля, защото никога няма да стане, понеже моето "писмо" ви отегчи, а за да ви похваля моите приятели! ДО СКОРО, МИЛИ ПРИЯТЕЛИ!