Момчета за пример

Имам два любими литературни герои, които трябва да са пример за много момчета. Те са красиви, честни, смели, храбри и са като истински принцове. Единият от тях е бедното американско момче Седрик от книгата „Малкият лорд Фаунтлерой” на Франсис Бърнет. Той се е родил в скромен и тих дом, но е бил сякаш най-щастливото дете на света. Винаги се чувствал добре и не създавал проблеми, бил много мил и чаровен, всички го обичали. Личицето му било красиво като картинка, имал меки златисти къдри, големи кафяви очи, украсени с прекрасни дълги ресници. Телцето му било силно, с изправен гръб и здрави, стройни крачета, с които проходил още на 9 месеца. Чарът на русокосият Сердик бил толкова неустоим, че всеки, който го зърнел, тутакси се превръщал в негов приятел. Това се дължало и на обезоръжаващата му доверчивост и на симпатията, която изпитвало малкото му любящо сърце към всяко живо същество. Той искал всички да се чувстват толкова добре, колкото и той самия, и това негово желание му помогнало безпогрешно са долавя чувствата на заобикалящите го хора. Родителите му го обграждали с любов и грижовност, така ме детската му душа се изпълнила с доброта и невинна, топли чувства към всички. Седрик виждал как татко му се грижил за милата му майка, как се обръща към нея с нежни и любовни имена, които той се научил да използва, да я обсипва топлина и внимание.

Но в семейството се случва трагедия – баща му починал и той станал малкия мъж в къщата. Но той не знаел каква изненада го очаква… На осмия си рожден ден Седрик разбира, че е единствен наследник на богат английски благородник – лорд Фаунтлерой. Той заминава с майка си за Англия, за да се срещне със своя дядо – стар и болен от подагра граф, който се сърди на сина си Седрик (бащата на малкото русокосо ангелче), че го е напуснал, заминал за Америка и се е оженил за бедно момиче. Но Седрик успява да спечели сърцето му и се потапя в свят, където го очакват куп изненади и премеждия, докато се превърне в малкия лорд Фаунтлерой –жизнено златнокосо момче, облечено в строго кадифено костюмче във Вандайкове цветове. Макар вече богато, то не забравя старите си приятели и си остава с голямо и щедро сърце. То успява да постигне успех и богатство в живота, но и да запази добротата и благородството. Тази доброта може да промени и най-коравосърдечния човек.

Другият герой, който ми направи силно впечатление, е Йонатан Лъвски от книгата на прочутата Астрид Линдгрен „Братята с лъвски сърца”. Йонатан прилича на истински принц – златиста коса, големи искрящи тъмносини очи, равни и бели като слонова кост зъби, съвършено стройноикрака. Той е добър и силен, умее и разбира всичко, пръв ученик в класа е, децата от двора се мъкнат непрекъснато след него, а той им измисля игри. Йонатан е много привързан към братчето си – Карл Лъвски, който е тежко болно, и дори рискува живота си, за да го спаси. След като и двамата умират, те заживяват в чудната страна Нангияла, където преживяват много приключения.

И двете книги ми оставиха силно впечатление в съзнанието, защото се разказва за силни и смели младежи, готови да рискуват живота си в името на ближния. И двете книги учат на благородство, кавалерство и рицарство.