приказки вълшебни
Медният град (Шеста глава)
Шеста глава
1. Морската фея
Нашата лодка се отдалечаваше в открито море без посока, докато проблясна утрото. Тогава се спряхме на остров с много реки, пищни дървета, натежали до земята с плод. Който го видеше, си въобразяваше, че е земната райска градина.
Глад и жажда ни бяха уморили и изтощили. Хапнахме от вкусните плодове, напихме се с прясна вода. После седнахме да си припомним какви приключения и ужаси ни сполетяха. Посмяхме се, пошегувахме се. Бяхме се спасили от заплахите, бяхме в безопасност. Чудехме се как тази цветуща градина е останала без хора.
– По една или друга причина този остров е опустял, нито един човек не се е заселил на него – казах аз на другаря си. – Не мисля, че ние сме първите, стъпили на земята му, че ние единствени сме очаровани от умерения му климат и вкусните плодове.
Кашиф отвърна:
– Имаш право. Ако не беше така, то не би останал без хора, необитаем.
Като че ли съдбата избра тези думи за моя приятел, без той дори да знае какво нещастие го чака. Деня и нощта прекарахме много радостни. Седнахме да поприказваме под светлината на пълнолунието. След това заспахме на зелената, изпъстрена с благоуханни, ароматични цветя трева. Умората надви. Събудих се едва към пладне и не намерих приятеля си. Повиках го няколко пъти. Но ми отвърна само ехото. Търсих другаря си две седмици по всички краища на острова, но не открих следите му. Стана ми ясно, че му се е случила беда. Загубих надежда, че ще се върне. Имах горещото желание да го спася от злото. Само да можех да намеря жертвата! Затъгувах за него. Загубих приятел верен, искрен, който отдавна вече делеше с мен грижи и тревоги, помагаше ми навсякъде, мъкнеше заради мен бремето, с което ни товареше животът. Каква беда ни раздели един от друг, след като се спасихме от всички злини и премеждия?
На петнадесетия ден пред очите ми се мярна гъста гора. Отправих се към нея и взех да се скитам между дърветата. Пред мен се изпречи дворец, подобен на който не бях виждал сред царските дворци. Той беше обкръжен с дълбок и широк ров, пълен с вода. Съзрях подвижен мост. Той водеше до просторен, застлан с бял мрамор площад, пред вратата на двореца. Сред него на великолепно ложе спеше очарователна девойка. Тя беше облечена в копринени дрехи, извезани с редки бисери. На главата си имаше корона от злато, украсена със скъпоценни камъни, изумруди и елмази. На шията й висеше наниз от блестящи скъпоценни камъни. Между тях имаше безценна перла и два бисера, които излъчваха ярка светлина.
Когато съзрях девойката, стори ми се, че ме гледа втренчено. Даже и през ум не ми мина, че е няма, неподвижна, безжизнена статуя. Чудно! Сияйната й хубост, съвършенството й, алените й бузи убеждаваха всеки, който я видеше, че кръвта струи във вените й. Блясъкът на очите й внушаваше на всеки, който я видеше, че ресниците й трепкат, мигат и той не можеше да се сдържи да не я приветствува.
О, чудеса! Нима това е лишена от живот статуя! Интересно кой скулптор я е сътворил?
Ложето, на което лежеше девойката, имаше стъпала. На тях стояха двама слуги: бял и черен. Единият държеше стоманено копие, а другият остра сабя, блясъкът на която ослепяваше. Те държаха още дъска със скачен за нея златен ключ.
Приближих дъската. Видях, че е гравирана превъзходно, а в средата й пишеше: „Всеки, който дойде на този остров и аллах му помогне да навлезе в тази гора, и му е писано да достигне на това място, и поиска да получи двореца на щастието, нека вземе този ключ, без да ни докосне или да пипне украшенията и бисерите. Ако ли пък дяволът му нашепне да не се вслуша в този съвет, ще се изложи на гибел и ще загуби щастието и живота си."
2. Скромността на принца
За щастие, аз бях привикнал още от детство на послушание и скромност. Затова изпълних съвета, който прочетох, изкачих стълбите, взех ключа на двореца от шията на девойката, без да ме овладее алчност да взема нещо друго освен него. След това се доближих до вратата на двореца. Тя беше направена от кипарисово дърво. На нея беше гравиран релеф, който изобразяваше ято различни птици и висеше огромен златен катинар във вид на лъвска глава. Щом пъхнах ключа в катинара, той се отключи, преди да съм го превъртял. Това ме учуди.
Погледът ми падна на стълбище от черен мрамор. Изкачих го и влязох в огромна зала, украсена с кристални полилеи, сърмени, копринени килими, дивани, тапицирани с позлатен брокат. Оттук пътят ме отведе до друга стая със скъпа мебел. Надникнах в нея и видях господарката й. Тя беше в разцвета на младостта си. Спеше на един от диваните, положила глава на копринена възглавница. Беше облечена в най-скъпи дрехи. А до нея имаше мраморно ложе.
Доближих я. Видях, че е притворила очи. Долових тихото й дихание и се убедих, че е жива. Учудих се, че я намирам сама в този самотен дворец на този безлюден остров. Хрумна ми да я събудя, но се сдържах, за да не тревожа невинния й покой и да не смутя безгрижния й сън. Напуснах двореца с намерение да се върна след няколко часа.
3. Чудесата на острова
След това продължих да бродя из острова. Тук срещнах удивителни птици, животни и насекоми, подобни на които не бях виждал другаде. Видях чудновати същества, които не зная как да назова. Те имаха вид на мравки, а размери на тигър. От пръв поглед помислих, че са кръвожадни. Приготвих се да се отбранявам. Но те побързаха да избягат още щом ме видяха. Намерих и други видове различни животни, видът на които внушаваше страх и ужас. Като ме погледнеха, те се плашеха от мен и се оттегляха от пътя ми, без да ми причиняват вреда.
В двореца се върнах след един час. Видях, че девойката продължава да спи дълбоко.
4. Пробуждането на принцесата
Имах голямо желание да поговоря с принцесата и да узная нещо за живота й. Вдигнах малко шум, изкашлях се, но тя не се събуди. Приближих се до нея и я докоснах с ръка, но тя не усети и не се помръдна. Зачудих се още повече. Обзе ме съмнение и аз си рекох:
– Навярно е омагьосана. По какъв начин би се събудила от дълбокия си сън?
Изгубих надежда, че ще се събуди, и мислех вече да се върна. Случайно спрях поглед на една мраморна маса и прочетох следните слова: „Добре дошъл, о достойни. Аллах те пречисти от алчност и ти извоюва двореца на щастието. Нашепни на ухото на девойката името си, името на баща си и дядо си и тя начаса ще се събуди от дълбокия сън."
Подчиних се на повелята. Едва промълвих името си, името на баща ми и дядо ми, ето че девойката въздъхна дълбоко, след това отвори очи и се пробуди. Удивлението й, че ме вижда, не беше по-малко от почудата ми пред нея. Тя побърза да ме поздрави:
– О сърцат, доблестен храбрецо. Ако не притежаваше тези качества, не би преодолял препятствията и съблазните, взели живота на другите, които се опитаха да проникнат в двореца. Това са свръхчовешки възможности. Чудно ми е кой си ти: дух или ангел.
– Не, о, господарке, не съм нито дух, нито ангел. Аз съм обикновен човек, дошъл на този остров по една случайност. Краката ме доведоха неволно до двореца, който обитаваш. Имах щастието да взема ключа без трудност и мъка – отвърнах аз.
– Това може да постигне само достоен, благороден принц. В душата му не живее алчност, той не се поддава на съблазни. Та кой си ти? – запита девойката.
Разказах й какви чудесии видях през пътешествието си и какво ме сполетя. Споделих с нея голямата си мъка по загубата на другаря си Кашиф.
5. Разказът на папагала
Тогава дочух възглас:
– Не съжалявай за приятеля си – казваше гласът – и не тъжи за него. Алчността му го погуби. Ако беше отърсил душата си от алчност, както бе отхвърлил страха, и той като теб би бил достоен да проникне в двореца на щастието.
Огледах се. Видях сладкодумен папагал да разправя това. Запитах го учудено:
– Кажи ми как алчността погуби другаря ми Кашиф?
Папагалът отвърна:
– Бъди сигурен, че алчността и пренебрегването на съвета – това е, което погуби другаря ти. Той, както и ти, видя статуята на девойката. Алчността му го подучи да отмъкне бисерната огърлица от шията й. Но едва докоснал се до нея, един от пазачите го удари със сабята, а другият го прободе с копието и начаса го уби. След това дойдоха насекомите и животните на острова и го изядоха. От него не остана нищо. Така бяха изядени и другите алчни посетители на този остров. И ако ти беше алчен като тях и беше направил същото, щеше да загинеш по същия начин. Защото създателят на тази статуя е искал да изпита тези, които посетят двореца. Той разпръснал бисери и скъпоценни камъни край статуята, за да узнае нрава им, след като гравирал дъската, която ти видя до статуята – предупреждение за алчните, повеля на авантюристите. Но ако скъпоценностите отвлекат вниманието на посетителя от ключа на двореца, това означава, че той не е достоен за щастие. Бъди благодарен, че отърси душата си от жажда за чуждото и пречисти сърцето си от това, което изложи другаря ти на гибел. Злото му прошепна и той си рече: „Да оставя тези скъпоценности заради това глупаво предупреждение? И на кого да ги отстъпя? А и кой ли може да ми ги отнеме? Та нима тази неподвижна статуя има сила да накаже някого?!"
6. В простора
Папагалът завърши разказа си. Останах смаян от това, което чух, и покрусен от трагичната смърт на приятеля си Кашиф.
Разпитах девойката да ми разкаже историята си и как е попаднала в този дворец.
– Моята история е необикновена – отвърна девойката. – Това е една изненада, за която не съм мислила. И на никого от моите роднини не е идвало наум, че...
Тогава почувствувах, че приятелска ръка ме издига към небето, понесе ме и полетя с мен в простора. Много скоро дворецът и девойката се скриха от погледа ми. Не след дълго видях, че се спускам на земята пред портата на града, без да узная коя скрита сила ме премести от двореца на щастието в родната земя само за един миг.
Тук видях войската на нашия скъп гост, разположена около града. Запитах ги какво се е случило. Те не скриха от мен нищо.
7. Нова изненада
Принцът поискал да продължи разказа си. Но нова изненада го накарала да онемее. О, чудеса! Та това била тя, девойката от двореца на щастието! Тя била тук! Щом я видял, принц Икбал побързал да я посрещне с жар и плам, без да може да сдържи радостния вик.
– Добре дошла, о Уадиа! О, радост! Откъде идваш, сестро? Как се спаси?
– Какво виждам и чувам! – казал принц Фадил. – Колко ми е драго, че се срещнаха брат и сестра, че се събраха разделените.
Раиа побързала да прегърне гостенката си Уадиа, да я приветствува и поздрави за спасението й и за срещата и с брат й.
8. Разказът на принцесата
Желанието ми да узная историята й се усили. Но тук брат й я превари:
– Твоите вести секнаха, о Уадиа. Отчаяние, че няма вече да се завърнеш, проникна в душата ми, след като се уморихме да те търсим навсякъде. Не ме питай какво сполетя баща ти, цар Асим, от мъка. Скръбта го съсипа, горестта не го оставяше и му навлече болест. След това насън ми се яви старец с благороден вид и красив лик. Той побърза да ме поздрави, после ми заповяда да тръгна на път с най-добрата си войска, защото след време ме чака щастлива изненада. Като се събудих, реших, че съм видял безсмислени сънища. Но и следващите два дни се повтори същото. И когато разправих на татко, той ми отвърна, че е видял този сън в предишните три нощи. Той също чул, че старецът му заповядал да приготви корабите, за да пътува с тях синът му в колкото е възможно по-скоро време. Старецът му предвещал, че в края на това пътуване го чака щастлива изненада. Това ме успокои, сърцето ми се отпусна от думите на баща ми. На следващото утро отплувах с най-добрите си другари. Бурното ни пътешествие завърши с тази радостна развръзка. Разкажи ми ти, сестро, къде се кри от нас през цялото това време?
Сестра му отвърнала:
– Бях заспала в стаята си, която гледаше към морето, в градината на пролетния дворец. Беше лунна нощ. Пробудих се от сън едва в здрача на другия ден. Не питай за почудата ми, като видях, че съм обградена от чужденци. Те се показаха любезни, за да усмирят гнева ми. Правеха всичко възможно да ме успокоят. След това началникът им рече благо: „Не се плаши, о, принцесо, и не се предавай на отчаянието. Няма да ти причиним нито вреда, нито злина. Чака те щастие. Нашият повелител Мармуш, великият индийски цар, те избра за невеста. Но на баща ти му досвидя да изпълни мечтата на царя. Тогава владетелят ни предостави работата на везира си Унбуш и той го посъветва да те отвлече. При царя ни ще намериш само щастие и доволство."
Замолих ги да ме върнат при баща ми, но никой не се вслуша в желанието ми. Взех да хитрувам, за да се отърва от тях. Кой можеше да ми вдъхне благоразумие и да ме спаси от плена на тези похитители? Корабът ни пътува два дни в морето. В утрото на третия ден спряхме на брега на далечен остров. Един от хората предложи да починем малко на него, а на другата сутрин да продължим пътя си. Измина цял час от деня. Хората, които ме придружаваха, един по един обикаляха острова надлъж и нашир. До вечерта никой не се върна от тях. Останах сама. Покачих се на едно близко дърво и спах до сутринта сред клоните му. Търсех средство за бягство от острова. Останах тук няколко дни. Ядях от плодовете, пих от водата, спах на дърветата и обикалях наляво и надясно острова. Един ден краката ми ме отведоха до огромна гора, която завършваше до двореца на щастието.
9. Приветствието на папагала
Тук принцесата разправила за статуята на девойката. Разказът й не се различавал от този на принц Фадил. Тя обяснила как взела ключа на двореца на щастието, без да се съблазни да отнеме украшението и да задигне бисерите, как вратата на двореца се разтворила широко и как, радостен от пристигането й, я посрещнал папагалът Сабиха, пазачът на двореца; как й разправил какво справедливо наказание получили похитителите й.
Папагалът казал:
– За твое щастие, помощниците на Мармуш, след като насипаха в спалнята ти приспивателни благоухания и те отвлякоха от пролетния дворец, без някой да се досети за хитростта им, за да те поднесат подарък на царя си Мармуш, се отбиха на този остров.
– Каква беше съдбата на похитителите ми? – запитах папагала.
– Те се разделиха, за да се разходят из острова – отвърна Сабиха. – Хубавият въздух, красотата и вкусните плодове ги отклониха от родината им. За зла врага, те един след друг се насочиха към статуята на девойката. Украшенията и скъпоценностите отвлякоха вниманието им от ключа на двореца. Забравиха предупреждението, което бяха прочели. Двамата пазачи ги убиха. Скоро дойдоха диви зверове и насекоми и за миг ги погълнаха. Така един след друг те загинаха. И нито един от тях не се досети за участта на предишните алчни люде.
– Как ще се измъкна от този остров? – попитах папагала.
– Всяко нещо има своето време. Всяко растение има свой сезон. Ще те освободи от мъката и ще те пробуди от сън ръката на достоен принц, човек решителен, благороден и умен. Потърпи, о, девойко, аллах ще ти помогне! – отвърнал папалът.
10. Сън и пробуждане
Почувствувах нужда от сън. Отпуснах морното си тяло на близката постеля и притворих клепки. После поспах, докато този благороден принц ме събуди.
След това девойката разказала какъв разговор водила с принц Фадил, как той се скрил от очите й и как я обзел сън. А като се пробудила, видяла, че дворецът на щастието се мести в този град в съседство с царския дворец и чула папагалът Сабиха да я вика, да я моли да побърза за среща с брат си и да го покани заедно с войската и приятелите му да посети двореца на щастието, за да довършат започнатите хубави дела.
Медният град (Седма глава, последна)
