Кладенецът на края на света

Някога в стари времена, било е много хубаво тогава, нищо, че не е нито моето, нито вашето, нито на някой друг време, живяло едно момиче. Майка му се споминала, а баща му се оженил повторно. Мащехата го мразела, защото било по-хубаво от нея. Затова се отнасяла много жестоко към него. Карала го да върши цялата слугинска работа и постоянно го тормозела. Най-накрая мащехата решила да се отърве от него. Дала му едно сито и рекла:
– Върви при кладенеца на края на света, напълни ситото с вода и ми го донеси пълно, иначе лошо ти се пише.
Тя си мислела, че момичето не ще успее да намери кладенеца на края на света, а дори и да успеела, как щяла да донесе у дома сито, пълно с вода?

Тръгнало момичето и когото срещнело, все питало къде се намира кладенеца на края на света. Никой не могъл да му каже и то не знаело какво да прави. По едно време срещнало една странна дребна женица, цялата превита на две, която му казала къде се намира кладенеца и как може да стигне до него. Направила девойката каквото ѝ казала старицата и най-подир пристигнала при кладенеца на края на света. Но щом потопила ситото в студената вода, тя изтекла през дупките му. Опитвало се много пъти момичето, но нито веднъж не успяло. Седнало долу накрая и заплакало така горчиво, та сърцето ти да се пръсне от жал.
Внезапно чуло дрезгав глас, вдигнало поглед и видяло една огромна жаба с изпъкнали очи, която го наблюдавала и му говорела:
– Защо плачеш, мило момиче? – попитала тя.
– О, Боже! О, Боже! – изхлипало момичето. – Мащехата ми ме изпрати да стигна чак дотук и да напълня това сито с вода от кладенеца на края на света, а аз изобщо не мога да го напълня.
– Ако ми обещаеш – рекла ѝ жабата, – в продължение на една нощ да правиш каквото поискам от теб, аз ще ти кажа как да го напълниш.

Съгласило се момичето и тогава жабата рекла:

„В дупчиците мъх пъхни, после с кал ги затисни
и водата до дома тъй ще занесеш сама.„
А после скок-подскок скочила в кладенеца на края на света.

Потърсило момичето мъх и затъкнало дупките на ситото с него, а после сложило глина и пак го потопило в кладенеца на края на света. Този път водата не изтекла и момичето се обърнало, за да си върви.
В този миг жабата показала главата си от кладенеца на края на света и рекла:
– Помни какво си ми обещала.
– Добре – рекло момичето и в същото време си помислило: „Какво лошо може да ми направи една жаба?“
Върнало си при мащехата си и донесло от кладенеца на края на света ситото, пълно с вода. Разгневила се мащехата, но нищо не казала.

Същата нощ някой похлопал ниско долу на вратата и един глас извикал:

„Вратата отвори, скъпа моя, моя несравнима,
вратата отвори, любима,
спомни си думите, които на герана,
на края на света, ми каза отзарана.“

– Какво може да е това? – извикала мащехата.
Тогава момичето трябвало да ѝ разкаже какво е обещала на жабата.
– Момичетата трябва да спазват обещанията си – рекла мащехата, а в същото време се зарадвала, че момичето ще трябва да се подчинява на една отвратителна жаба. – Веднага иди и отвори вратата.
Отишло момичето и отворило вратата, а там стояла жабата от кладенеца на края на света. Заподскачала тя, докато стигнала до момичето и тогава рекла:

„Вдигни ме, скъпа моя, моя несравнима,
на скута ме сложи, любима,
спомни си думите, които на герана,
на края на света, ми каза отзарана.“

Момичето не искало да направи онова, което поискала жабата от нея, докато мащехата не ѝ викнала:
– Веднага я вдигни, безсрамнице! Момичетата трябва да спазват обещанията си!
Вдигнало момичето жабата в скута си и известно време тя си седяла спокойно там. Накрая казала:

„Вечеря дай ми, скъпа моя, моя несравнима,
вечеря ми сложи, любима,
спомни си думите, които на герана,
на края на света, ми каза отзарана.“

Е, тя нямала нищо против да направи това, затова донесла една купа с мляко и хляб и нахранила добре жабата. Но като свършила, жабата рекла:

„В леглото ме сложи, о, скъпа моя, моя несравнима,
в леглото ме завий, любима,
спомни си думите, които на герана,
на края на света, ми каза отзарана.“

Момичето отказало да направи това, но мащехата ѝ казала сурово:
– Направи онова, което си обещала, момиче. Момичетата трябва да спазват обещанията си. Направи го или се махай оттук заедно с жабката си.
Нямала какво да прави, завело жабата в леглото, но я държало колкото се може по-далеч от себе си.

Когато започнало да се зазорява, жабата рекла:

„Главата отсечи ми, скъпа моя, моя несравнима,
главата ми вземи, любима,
спомни си думите, които на герана,
на края на света, ми каза отзарана.“

Отначало момичето не искало, защото си спомнило как ѝ била помогнала жабата край кладенеца на края на света. Но когато жабата започнала да повтаря и повтаря тези думи с умоляващ глас, то отишло, взело една брадва и отсякло главата ѝ. И що да види! Пред нея се изправил един красив млад принц, който ѝ разказал, че бил омагьосан от зъл магьосник и за да се развали магията, трябвало някое момиче да се съгласи да прави каквото жабата поиска в продължение на една нощ, а на зазоряване да ѝ отсече главата.

Мащехата била страшно изненадана, когато вместо отвратителната жаба заварила младия принц, а щом той ѝ казал, че ще се ожени за заварената ѝ дъщеря, защото тя развалила магията, направо много се ядосала. Оженили се те и заминали да живеят в замъка на краля, неговия баща. А мащехата трябвало да се сърди на себе си, че благодарение на нея заварената ѝ дъщеря се омъжила за принца.