Омагьосаното царство

Имало едно време един търговец, който се славел със своето безчетно богатство. Той имал толкова много стока и пари, че можел да се мери и със самия цар.

Търговецът търгувал с далечни страни и печелел много пари. Негови кораби пренасяли стоките му по всички краища на света.

И на цялото му богатство и почит, съдбата го дарила с хубав и умен син. Единствен бил той и затова баща му треперел над него. Макар и още малък, родителите му изпълнявали всички негови желания. Но не щеш ли един ден, когато всички кораби на богатия търговец, натоварени със скъпи стоки, пътували по море, излязла буря и ги потопила. За един миг всичкото му богатство се намерило на дъното на морето и търговецът станал бедняк, без подкрепа и пари в джоба си. Всичко, което имал било, продадено, за да се разплати. Единственият имот, който му останал било едно малко лозенце извън града, което давало сладко грозде. Натъжил се много търговецът за голямата загуба, но нищо не можел да направи. Единствената му радост и утеха бил малкият му син. Той бил надеждата за по-добри и честити дни.

Обеднелият търговец отивал всеки ден на малкото си лозенце, набирал сладко грозде и го донасял на сина си, който много го обичал.

Една сутрин, когато търговецът се навел над една лоза да бере грозде, усетил, че някой го бута по рамото. Обърнал се изненадано и видял пред себе си едно малко черно човече. То се усмихнало на търговеца и го попитало:

– Виждам те от няколко дни да идваш всяка сутрин на лозето и все искам да те питам защо си толкова тъжен и замислен?

– И да ти кажа няма да ми помогнеш – отвърнал тъжно търговецът.

– Откъде знаеш, че няма да ти помогна – запитало малкото човече.

– Сам не мога да си помогна, та ти ли, който си толкова малък ще ми помогнеш? Остави ме да си живея с моята мъка и спомените си.

– Разкажи ми мъката си и ще видиш, че ще ти помогна – настояло малкото човече.

Тогава търговецът се усмихнал тъжно и разказал всичко. Как бил най-богатият човек на царството и как само за един миг всичкото му богатство, което било натоварено на кораби, потънало в морето и той станал последен бедняк.

– Това ли е само мъката ти? – запитало малкото човече. – На това много лесно може да ти се помогне.

Търговецът погледнал зарадвано малкото човече и попитал:

– Наистина ли можеш да ми помогнеш? Готов съм да ти дам всичко, само да можеш да ме спасиш от голямата беда, в която се намирам.

– Ще ти помогна, но при едно условие – отвърнало човечето.

– Кажи условието! Готов съм на всичко!

– То е много приемливо. Ще те направя отново богат, ако се съгласиш да ми доведеш след десет години, тук, на същото място, онова, което най-напред ще те докосне по краката, след като си отидеш у дома. Обещаеш ли ми това, ще бъдеш отново най-богатия човек в царството.

Търговецът се замислил.

– Когато се върна у дома кой може да ме докосне по краката, освен котката или кучето – казал си той.

И без повече да размишлява, обещал да изпълни желанието на малкото човече.

То обаче не се задоволило само с обещанието на търговеца, а поискало от него и писмено задължение.

Подписал търговецът една разписка, че след десет години се задължава да доведе на лозето онова, което първо го докосне по краката и приятелски се разделил с малкото човече.

Човечето благодарило на търговеца, усмихнало се лукаво и изчезнало.

Търговецът го потърсил тук-там и след като не го намерил, забързал към къщи. Когато пристигнал, още на пътната врата го посрещнал малкия му син, който много се зарадвал и се хвърлил към баща си. Докато той се отдръпне детето го прегърнало и с крачетата си го докоснало по краката.

Изплашил се търговецът като си спомнил за обещанието, дадено на малкото човече и отново скръбта започнала да го измъчва.

И понеже отчаянието нахлуло в душата му, той решил да умре.

– Най-добре е да се обеся – решил той. Приготвил си въже и след като целунал сина си се качил на тавана. И тъкмо да хвърли въжето около шията си, съгледал в дъното на тавана цяла купчина злато. Зарадвал се той, махнал въжето и се затичал към златото. Очите му широко се разтворили и той сграбчил пълна шепа от златните монети.

– Свърши се вече сиромашията ми! От днес нататък пак съм най-богатият човек.

Изведнъж животът му се променил и той отново заживял в разкош и доволство. Купил отново кораби и много стока и станал дори още по-богат.

Забравил за обещанието, дадено на малкото човече и заживял богато и щастливо. Момченцето му растяло все повече и скоро годините се изтърколили. Търговецът не усетил кога са изминали десетте години и дошъл денят, когато трябвало да заведе обичния си син на малкото лозе и да го предаде на малкото човече.

Изпълнило се със скръб бащиното сърце и няколко часа преди настъпването на уречения ден, търговецът станал мълчалив и затворен в себе си. Това не останало незабелязано от умния му син. Той виждал, че баща му се измъчва и нещо тежи на душата му. Решил да го попита. Прегърнал го, замилвал го и тихо му заговорил:

– Мили татко, аз виждам, че от известно време нещо тежи на сърцето ти. Някаква зла мисъл не ти дава спокойствие. Моля те, довери ми това, което те измъчва. Готов съм да пожертвам всичко, за да ти помогна.

Бащата, виждайки, че е невъзможно да скрие от сина си обещанието, дадено на малкото човече, прегърнал го и през сълзи му разказал всичко.

– Не се тревожи, татко! Това малко черно човече, което досега те е измъчвало, няма да постигне целта си. То не може да има власт над мен.

Думите на умния син успокоили за малко бащиното сърце. Но когато на утрото трябвало да се отправят към лозето, за да се явят пред малкото човече, тъга се изписала на бащиното лице.

Слънцето още не било изскочило над високите баири и малкото човече било вече там. Когато бащата и синът пристигнали то се приближило към тях лукаво се усмихнало:

– Дойде денят да изпълниш и ти своето обещание – казало малкото черно човече и радостно потъркало ръце. Хубав е синът ти... Такова момче ми трябва... Ти сега си още по-богат и нямаш нужда от сина си. Имаш всичко, можеш и без него. Хайде, давай ми го, бързам да си отида!

Търговецът не отговорил нищо. Навел глава, за да скрие сълзите си.

Но младият и юначен син не бил като баща си. Той излязъл напред, изправил се гордо пред малкото човече и извикал със силен глас:

– Какво искаш от нас, малко и зло човече?

– Аз имам работа с баща ти, а не с теб, когото виждам за първи път! – казало черното човече.

Разгневен, синът отговорил:

– Аз ще се разправя с теб вместо баща ми. Ти, черно и отвратително човече, по-черно от дявола, ти си измамил баща ми и си го съблазнил с голямото богатство, което е получил от теб. Аз ще ти върна богатството, а ти ми върни разписката, която баща ми ти е дал!

Ехидна усмивка се изписала на лицето на черното човече. Очите му започнали да изпускат искри. То цялото затреперило и гневно извикало:

– Мамиш се, млади момко, не така лесно ще се откажа от обещанието на твоя баща. Той е длъжен да изпълни задължението си. Аз го направих богат и той ми обеща, че след десет години ще ми доведе онова, което първо се е докоснало до краката му. Ти си този и аз искам да дойдеш с мен. Ще те заведа в моите златни палати и там ще бъдеш много по-щастлив, отколкото при своите родители.

– Лъжеш се! За нищо на света няма да дойда с теб! Ти нямаш власт над мен. Трябва да знаеш, че с нищо не би могъл да ме съблазниш... Няма по-голямо щастие от това да бъдеш при своите родители. Хайде сега, докато е време, махай се от очите ми!

Но тъй като малкото черно човече не си отивало, разправията продължила дълго. Нито бащата давал сина си, нито човечето се отказвало от обещанието. Най-после решили да оставят сина на произвола на съдбата.

Близо до лозето на търговеца течала голяма река. Малкото човече казало:

– Понеже ти не удържа на думата си, за да се освободиш от обещанието си, ще трябва да изпълниш следното мое желание.

– Не искай от мене невъзможното – замолил търговецът. – Аз имам само един син и той е всичко за мен.

– Да си мислил навремето за това. Когато даде обещанието ти трябваше да си спомниш за сина си – казало човечето.

– Кажи ми какво трябва да направя, за да се отърва от обещанието – замолил бащата.

– Виждаш ли там дълбоката река? Там има една лодка. В нея трябва да се качи твоя син и да се спусне по течението на реката. Така той не ще бъде нито мой, нито твой. Ако се спаси от вълните, някога, след много години, може би пак ще се видите.

Бащата нямало какво да прави, а и синът му видял, че черното човече има необикновена сила и власт, те решили да изпълнят желанието му. По-добре би било да се спусне по течението на реката, отколкото да отиде да живее в палатите на черното човече.

– Ще изпълним второто ти желание – казал момъкът вместо баща си. – Хайде да отидем на реката!

Черното човече се засмяло и скачайки като заек тръгнало пред търговеца и сина му, водейки ги към реката. Там момчето се простило с баща си, седнало в лодката и в същия миг тя се понесла с голяма сила по вълните на голямата река...

Черното човече потъркало радостно ръце и се провикнало:

– Така или иначе, ти пак ще дойдеш в моето царство! Ти си продаден от своя баща за несметно богатство и трудно ще се отървеш от моята власт.

Като казало това то махнало с ръцете си, голямата река се развълнувала силно. Големи вълни запремятали малката лодка и тя в миг се преобърнала.

Бащата, виждайки, че синът му загива в дълбоките води на реката, заридал, проклел часа, в който се срещнал с малкото човече и със сълзи на очи се завърнал в дома си.

Но лодката, макар и преобърната, не потънала. Тя заплувала спокойно по течението на реката, а синът на търговеца бил жив и здрав. Той навреме успял да се залови за гредите на лодката и не потънал.

Дълго плувал по течението на реката. Ръцете му отмалели и той със сетни сили се задържал за дъното на лодката.

Най-после, като се уверил, че се намира далеч от своя неприятел, синът на търговеца с ловко движение обърнал лодката, настанил се в нея и бързо загребал към брега. Когато излязъл на сушата той останал много изненадан. Пред него се извисявал голям красив замък. Той се запътил и влязъл в него. Изненадата му още повече се засилила. Замъкът бил пуст и мъртъв. Всички стаи били празни. Той минавал от стая в стая и най-после в последната видял на земята да лежи един голям жълто-зелен гущер, чиято уста била широко отворена. Момъкът се уплашил и поискал да излезе от стаята, но в този момент жълто-зеления гущер отворил още повече устата си и извикал:

– Добре дошъл, спасителю мой! Колкото и да съм грозен и отвратителен, не се страхувай от мен! Няма нищо лошо да ти направя. Аз не съм това, за което ме мислиш.

– А кой си ти? – запитал окуражен младият търговски син.

– Аз съм красива омагьосана девойка, която от дълги години очаква своя спасител. Най-после ти дойде!

– Но кой е посмял да омагьоса най-хубавата девойка на света? – запитал момъкът.

– Това сега не питай! После ще узнаеш... Сега трябва да ти съобщя, че цялото царство е омагьосано и ти ще трябва да освободиш не само мен, а всички.

– Готов съм да изпълня всичките твои желания – отвърнал търговският син и се приближил още по-близо до жълто-зеления гущер, който бил отворил още повече устата си, като че ли се усмихвал от удоволствие.

– Какво трябва да направя? – попитал повторно момъкът.

Гущерът ударил с опашката си, повдигнал главата си и казал:

– Тая нощ ще трябва да останеш в голямата зала на двореца. Преди полунощ при теб ще дойдат петима души, оковани във вериги и ще почнат да те разпитват защо си дошъл тук и кой си ти. Помни добре това, което ще ти кажа. Ако искаш да спасиш мен и всички в царството ми, ти не трябва да им отговаряш. Каквото и да те питат ти ще трябва да мълчиш. Тогава те ще почнат да те бият и да те измъчват, но ти ще трябва да изтърпиш всичко. Като настъпи среднощ и часовникът на градската кула удари дванадесет, твоите мъчители ще си отидат, защото дотогава е тяхната власт. Това ще се повтори и на втората и на третата нощ. Ако ти изтърпиш мъченията и не продумаш, всички ние ще бъдем спасени. Ако ли не – ще си останем завинаги омагьосани и превърнати в най-отвратителните животни и влечуги. Не само това – и ти ще имаш същата участ. И теб те очаква това голямо нещастие. И ти ще се превърнеш в такова чудовищно влечуго и цял живот ще останеш такъв.

Младият момък потреперил от страх, но тъй като гласът на омагьосаната девойка бил толкова сладък и нежен, решил да направи всичко, за да я спаси. Той обещал на омагьосаната девойка, че ще изпълни заръките й отишъл в голямата зала, където със свито сърце дочакал идването на нощта.

Когато навън паднал мрак, вратата на голямата зала се отворила и вътре влезли петима чудовищно големи великана, оковани в дебели железни вериги. Момъкът изтръпнал, но тъй като искал да спаси най-красивата девойка, решил да понесе всичките мъчения, без да продума.

Всичко се случило тъй, както му казала девойката.

Великаните започнали да го разпитват кой е и какво търси в омагьосаното царство, но той не им отговарял. Тогава те се нахвърлили отгоре му и започнали да го измъчват. Били го жестоко, но въпреки мъките той не продумвал.

Това се повторило на втората и на третата нощ. Мъченията му траели до среднощ, когато часовникът на градската кула известявал дванадесет часа.

На третата сутрин, след като момъкът изтърпял всички мъчения, красивата девойка, която била царска дъщеря, отново приела човешкия си образ. Кожата на чудовищния гущер се пукнала и от нея изскочила неземно красивата царска дъщеря, а заедно с нея се пробудило и цялото царство. Хората заживели предишния си живот, птичките запели весели песни, а цветята и дърветата разлистили пъпките си.

Принцесата се отправила към голямата зала, където момъкът лежал в безсъзнание от мъките, които геройски изтърпял. Тя взела едно шише, в което имало животворна вода, напръскала раните му и той в миг се съживил и оздравял.

Когато момъкът дошъл на себе си и погледнал наоколо не могъл да повярва – пред него стояла най-хубавата девойка на света – омагьосаната царска дъщеря.

Тя протегнала към него ръце, прегърнала го и от радост заплакала.

– Мой спасителю, аз не знам как да ти се отплатя за добрината, която направи не само на мен, а и на цялото ми царство.

В това време и двамата чули весели песни, които долитали отвън.

Погледнали през прозореца и видели тълпа от весели хора, които идвали към двореца да благодарят на своя спасител.

– Ето, това са моите поданици, които ти спаси от злата магия на сестрата на малкото черно човече, което бе по-силно и от самия цар на дяволите. Мъките, които ти изтърпя спасиха не само мен и народа ми, но погубиха завинаги малкото черно човече и неговата зла сестра, която омагьоса мен и царството ми, защото отказах да стана жена на малкото черно човече.

След това тя хванала момъка за ръка и го повела навън, където народът радостно ги посрещнал.

– Това е нашият спасител – казала красивата девойка. Той бе готов да пожертвува живота си за нас, затова и ние сме длъжни да му се отплатим. Искате ли този смел момък от днес нататък да бъде вашият цар?

Момъкът погледнал радостно красивата девойка и стиснал сърдечно ръцете е.

– Тъй като моят баща, цар на тази страна, отдавна е мъртъв, от днес нататък ти заемаш неговото място. Аз ставам твоя жена и като дар за твоята храброст ти дарявам моята любов, царството си и верността на моя народ! – казала девойката.

На другия ден станала такава сватба, че даже и в приказките не може да се опише. След няколко дни пристигнал и бащата на момъка, който след толкова мъки отново се почувствал щастлив.

Дълги години царувал този храбър момък заедно със своята жена – най-красивата царска дъщеря.

Може би и до днес те царуват в онова вълшебно царство, за което се разказва в тази приказка.