приказки вълшебни
Медният град (Пета глава)
Пета глава
1. Родният брат на принцесата
Юношата ги поздравил с усмивка на лицето, вежливо и почтително. Той приветствувал принц Икбар, честитил на сестра си посещението на великия гост. Принцът и принцесата се зачудили на това, което видели и чули, и го запитали:
– Откъде знаеш името на принца? Кой ти предсказа идването му?
– Узнах вече много от новините. Остана вие да научите моите вести – отвърнал им той.
– Много ми се иска да чуя разказа ти! – възкликнали принцът и принцесата.
Принц Фадел подхванал:
– Както знаеш, мила сестро, аз, отзовавайки се на любезната покана на моя чичо, отплавах с най-добрите си другари, за да участвувам в сватбеното тържество на дъщеря му. Пътуването ни беше благополучно. Останахме на гости при чичо. Всеки път, щом искахме да тръгнем, той настояваше да останем. Прекарахме повече от година на гости. След това чичо неохотно ни разреши да заминем, напълни кораба ни с подаръци и прати поздрави на теб, татко и на гостолюбивия му народ. После си тръгнахме обратно. Няколко дни времето беше хубаво, вятърът – тих. На тринадесетия ден вятърът изведнъж се промени. Завилия грозна буря. Тя заплашваше да ни потопи всеки миг. Тогава в душите ни се промъкна отчаяние. Оставихме кораба си на милостта на силния вятър и яростните вълни. Не ме питайте, скъпи мои, за удивлението ни, когато корабът ни се спаси. Не зная по какво чудо се избавихме от гибел и стъпихме на суша невредими.
2. Съветът на моряка
Като стъпихме на брега, ние видяхме, че островът е необитаем, че на него няма жива душа. Тръгнахме да го разгледаме. Стигнахме до гъста гора. С нас беше един много стар моряк, който от младини пътуваше до индийските брегове. Той ни предупреди да не оставаме и ни посъветва да се оттеглим от този див остров. Разказа ни, че жителите му са варвари, които са поклонници на змия с огромни размери. Те имали обичай да й поднасят всеки чужденец, когото злата съдба хвърли в ръцете им. И змията бързо и лакомо го поглъщала.
* * *
Опитният моряк ни посъветва да побързаме да напуснем ужасния остров, преди обитателите му да ни принесат в жертва на змията идол.
Тъй като Кашиф, капитанът на кораба, повярва на този моряк, без колебание прие съвета му да продължим пътя си на другата сутрин. За нас беше по-добре да потеглим веднага, без да отлагаме пътуването до сутринта, за да се запази корабът ни и да се спасят пътниците. Но никой не може да се противопостави на превратностите на съдбата.
3. Султанът на варварите
Призори на другия ден аз излязох да разгледам острова и срещнах една от обитателките му. Щом ме зърна, тя побягна. Не й обърнах внимание. Върнах се при другарите си и се заприказвахме. Вече беше пладне, когато се приготвихме да тръгнем. И може би всичко щеше да стане, както го искахме, но неочаквано ни нападнаха обитателите на острова, обградиха ни от всички страни и ни оковаха във вериги. Те завладяха кораба с насилие и заграбиха всички подаръци и драгоценности.
Варварите ни поведоха към султана на острова. Ние видяхме жилищата им. Те приличаха повече на колиби, отколкото на къщи. Запознахме се и със султана им. Името му бе Химладжа. Той се беше разположил на трон, направен от камъни, украсен с миди. Султанът им беше огромен великан с грубо туловище, грамадна глава, грозен на вид, с уродливо лице. Приличаше повече на дявол, отколкото на човек. Дъщеря му, принцесата Хуснара, беше с още по-грозно лице от баща си и още по-дебела. Тя седеше до него. Беше на около тридесет години. Като се явихме пред султана, везирът на варварите ни застави да му отдадем ред почести. После той разказа на него и дъщеря му как робинята ни е забелязала и ги е довела при нас.
4. Храната на змията
Султанът се усмихна и благодари на везира, робинята и помощниците си за успешния ценен лов. След това заповяда да ни затворят в пещерата на пленниците, за да принасят всеки ден по един от нас в жертва на великия идол – змията.
Везирът се подчини на заповедта на султана. Той ни отведе до пещерата. Там според обичая им ни поднесоха най-различни ястия, приготвени да охранят жертвите, преди да ги поднесат на змията идол.
Измина доста време. Всеки ден извеждаха по някой от другарите ми. С всеки изминат ден броят ни намаляваше. Загинаха пътниците на кораба и моряците. Останахме само аз и Кашиф, капитанът на кораба. Прекарахме безсънна нощ, като очаквахме трагичната смърт на един от нас на другата сутрин, както бяха погубени другарите ни преди това. Очаквахме да дойдат двамата великани и да ни разделят завинаги.
5. Прощаване с капитана
Щом наближи времето, Кашиф ме погледна тъжно и каза: „Уви! Каква мъка! Всяка надежда за спасение пропадна! Остават ни да живеем още само два дена. Имам само едно желание – денят на смъртта ми да е преди гибелта на владетеля ми, принца. Нямам сили да гледам как водят повелителя ми на смърт, без да съм в състояние да му помогна."
– Не тъжи, скъпи приятелю! – отвърнах на Кашиф. – Та аз направих всичко възможно да те разубедя да не идваш с мен в това пътешествие. Но за твое нещастие ти настоя да ме придружиш. Ако не беше упорствувал, щеше да се спасиш от тази ужасна смърт!
Едва изрекох това, ето че дойдоха двамата великани и ми заповядаха да ги последвам. Не се смутих, краят не ме плашеше, защото го очаквах и се бях приготвил за него. Обърнах се към капитана и се простих с него завинаги.
6. Принцесата на варварите
Великаните ме съпроводиха до огромна палатка. Помислих, че там ще срещна змията идол. Но се случи нещо, което не бях предполагал. Посрещна ме една варварка. Тя се приближи към мен с усмивка и кротко ми рече: „Не се бой, момко! Не се тревожи! Няма да те сполети съдбата на другарите ти! За твой късмет моята повелителка, принцесата Хуснара, те хареса и те спаси. Поздравявам те с победата! Нищо друго няма да ти кажа. Ще оставя тя да те изненада. Не забравяй, че аз съм съветница на принцесата и нейна избрана слугиня. Тя благоволи да ми позволи да те удостоя с честта да се явиш пред нея. Бъди щастлив! Тържествувай! Ти ще се срещнеш само след миг с нея!"
Двамата великани се оттеглиха. Слугинята на Хуснара ме хвана за ръка и ме поведе към покоите на принцесата. Видях я седнала сама на един диван, покрит с кожи от тигър, лъв и пантера. На жълто-зеленото й лице блестяха две малки очи, разделени от огромен сплескан нос, провесен над две дебели устни, които се притваряха в широка уста, с грамадни зъби, восъчни на цвят. Главата й беше покрита с къси къдрави коси с цвят на абаносово дърво или още по-черни от него, а над тях имаше жълта шапка, извезана с червени конци. На шията й висеше огърлица с грамадни синци. Между тях за украса бяха нанизани разноцветни пера, част от тях сини, други – жълти. Принцесата беше облечена в широка дреха от тигрова кожа. Тя прикриваше тялото й от раменете до петите.
Щом ме видя, Хуснара побърза да каже: „Не се безпокой, момко! Бъди щастлив! Радвай се! При мен ще намериш само добро. Ела, седни до мене, да ти разправя радостните вести. Чака те щастие. То облекчава пътя на спасението ти от гибел и те избавя от злополучната смърт, която сполетя хората ти."
Хуснара помълча малко и след това продължи: „Вярвам, че ще се радваш, като разбереш, че ми хареса смелостта ти, хладнокръвието и пренебрежението ти към смъртта. Реших да те наградя за твоето благородство и достойнство. Удвоих наградата ти, щедро те дарявам. Не се ограничавам само със спасението ти от смърт, но те и избрах за съпруг, мъж на наследницата на трона – Хуснара, морската принцеса. Разбра ли сега каква радостна изненада ти приготвих, честит щастливецо? След смъртта на баща ми ти ще бъдеш султан на този остров. Виждаш ли как те предпочетох пред знатните и благородниците на царството ми."
7. Отплатата на котката
Тази ужасна вест ме порази. Та смъртта за мен би била по-лека от този страшен край! Тръпки ме побиват винаги, щом в главата ми се промъкне споменът за това злочесто утро. И винаги си припомням остроумната приказка, която в детството ни разправяше нашият учител.
– За коя приказка говориш? Та учителят ни е разправял много остроумни приказки и интересни разкази! – попитала сестра му.
– Спомняш ли си приказката за котката? – отвърнал Фадел. – Господарят й я обичал много, угаждал й и се грижел за нея. Хранел я с пилета, гъски, гълъби и други такива вкусени ястия. Котката не намерила друг начин да му се отблагодари за доброто, с което я обграждал, освен да го възнагради с мишките, които хващала. Искала и господарят да се наслади на гостоприемството й, както и тя благоденствувала при него. Каква прилика между постъпката на котката и тази на Хуснара! И двете не знаеха, че мишето месо не е подходяща храна за човека.
8. Съмнението на Хуснара
Страх от гнева на тази ужасна жена ми пречеше да разкрия отвращението, презрението, омразата и погнусата, които изпълваха сърцето ми. Затова избрах мълчанието.
– Не мислех, че си мълчалив, че не ще промълвиш нито дума – рече Хуснара. – Без съмнение неочакваното щастие, което и през ум не ти е минавало, те заслепи. Огромната радост скова езика ти. Прав си. Та нима си мислил, че дъщерята на султана на острова ще избере пленник като теб, че ще ти бъде писано да се спасиш от страшна смърт, че бедата ти ще се замени с голямо щастие. Мълчанието ти е признак на преданост и признателност за оказаната милост.
Като каза това, тя ми протегна ръката си да я целуна. Целунах я със свито сърце. Увереността й в красотата си, вярата й, че всеки, копито я види, ще я предпочете пред всички жени в света, приличаше на убеждението на тази котка, че мишето месо е най-вкусна храна.
Самолюбието й беше внушило, че чувството на смут, гняв и отвращение, което беше видяла на лицето ми, са красноречив израз на огромната възхита от хубостта й и очарование пред съвършенството й.
Скоро след това се появиха двете слугини и постлаха на земята най-скъпи кожи от тигър, лъв и пантера. После три слугини донесоха трапеза. Тя беше наредена със съдини, пълни с парчета месо, залято с мед, и други такива привични за тях странни разнообразни ястия. Принцесата ми посочи да седна до нея на тигровата кожа, за да й правя компания в яденето. Подчиних се на заповедта й с отвращение. Преглътнах няколко хапки. Принцесата ме окуражаваше да ям още от храната. От време на време тя ми казваше:
– Какво ти е, момко? Защо не се храниш? Без съмнение радостната изненада те замая. Иска ти се само да побързам с осъществяване на обещанието. Имаш право, о, момко. Хубостта на доброто е в бързото му осъществяване. Ето, аз бързам да се срещна с татко, за да го помоля да запази живота ти и живота на твоя приятел, който моята вярна слугиня Махравиа избра за мъж.
Като каза това, принцесата ми разреши да изляза. На прощаване рече:
– Върни се в палатката си, момко. Съобщи на приятеля си, че щастието ще се сбъдне. Женитбата му за моята избрана слугиня Махравиа ще се състои заедно с моята женитба. Побързай при него с тази радостна вест и благодари на щастието, което ви отбра измежду братята ви, спаси ви от гибел и предостави на двама ви благоденствие. Радвай се! Тържествувай! Ще бъдете в безопасност и ще вечеряте с мен тази нощ, когато дневната светлина угасне над щастливия остров, когато великата змия-бог ни благослови за дълъг живот.
Благодарих на Хуснара, принцесата на варварите, за направеното голямо добро, а в душата си я проклинах и предпочитах смъртта пред женитбата с този дявол.
След това принцесата повика няколко слугини, за да ме отведат до палатката.
9. Тъжните размисли
Не ме питайте за радостта на Кашиф, когато ме видя, че се връщам при него. След преживяното отчаяние отново проблесна надежда за спасение. Той каза:
– О, каква изненада! О, радост! Та ти си тук, скъпи ми принце! Ти си още жив и здрав! Как ми се иска да се спасиш от змията и да се върнеш в царството си!
Аз тъжно заговорих:
– Наистина ми било писано да се отърва от гибел и да се избавя от трагичния край, прекратил живота на милите ми другари, обаче...
Но Кашиф ме прекъсна:
– Какво неочаквано щастие! Но кажи. Вярно ли говориш? Наистина ли си се избавил от змията? Колко е хубаво, ако се сбъднат желанията и осъществят мечтите!
Отвърнах му намусено, с мрачно лице:
– О, ако би изслушал разказа ми докрай! Казах ти, че се спасих от змията, но това ще ми струва непосилна цена. Ще видиш, че радостта ти ще се замени с тъга, като узнаеш, че да те лишат от живот е по-леко, отколкото да платиш такава цена.
Кашиф учудено отвърна:
– Не преувеличавай, принце, не отивай далеч! Та нима в света има нещо по-скъпо от живота!
– Не бързай да отсъждаш – отвърнах му аз.
После му разправих как ме стресна принцесата с желанието си да се оженя за нея. Той ми отвърна с горест:
– Безспорно ти си прав. Но въпреки всичко животът е хубав. Мъчително е човек да умре в разцвета на младостта си. Напрегни сили да победиш себе си и да се подчиниш на неизбежната заповед. Не забравяй, че здравият разум – това е, което съпоставя двете беди и избира по-малкото зло.
– Какъв съвет ми предлагаш? – изревах аз. – Нима мислиш, че мога да го последвам и изпълня? Ще те видя какво ще правиш ти! Ще следваш ли напътствието, което ми даваш, когато разбереш, че Махравиа, слугинята на Хуснара, те е избрала за мъж. Това ще бъде цената на спасението ти от гибел. Какво ще кажеш сега? Тя те е харесала, но не е по-красива от господарката си. Готов ли си да се възползуваш от тази златна възможност?
Кашиф тутакси се разтрепера от уплаха, побледня от ужас и ме прекъсна:
– Уви! Какво нещастие! Каква убийствена вест! Изключено е моят господар да говори сериозно. Срещата със змията е по-лека, отколкото женитбата с тази вещица. Бих искал да имам хиляда души и змията да ги смуче една след друга, но да не понеса тази беда.
Отвърнах му насмешливо и подигравателно:
– Чудна работа! Колко бързо забрави съвета си и се отказа от мнението си. Нима ти не ме уверяваше, че въпреки всичко животът е хубав, че едни от злините са по-леки от други, че благоразумието е, което знае кое да предпочета от тях. А щом тебе смъртта не те плаши, как искаш аз да се страхувам? Нима си забравил какво е казал великият мъдрец Бузурджамихр на царя си, когато веднъж го запитал: „Какво е по-хубаво от живота? Какво е по-зло от смъртта?" И знаеш ли какво му отвърнал мъдрецът?
– По-лошо от смърт е женитбата за такъв дявол. Та какво е казал мъдрецът? – пошепна Кашиф.
– Половината от отговора била приблизително като този, който чух от теб. Мъдрецът казал за царя: „По-хубаво от живота е това, без което дните ни не са сладки. По-лошо от смъртта е това, което ни кара да предпочетем смъртта пред него."
– Колко вярно е казано! – отвърна Кашиф.
10. Бягството от острова
Започнахме с Кашиф да обмисляме положението си. Така съставихме план за бягство от ужасния остров. Беше ни предоставена и щастлива възможност да осъществим това желание.
След като ни се довериха, принцесата и съветницата й ни освободиха от плен и ни разрешиха да се разходим и обходим острова от край до край, както си искаме. Щастието ни помогна. След един час намерихме малка рибарска лодка, привързана здраво с въже за кол. Развързахме я и бързо се спуснахме с нея в открито море. Когато се отдалечихме от брега, някои от варварите забелязаха бягството ни. Те се устремиха към брега, яростно ревяха и ни заплашваха. Дочухме, че везирът на варварите, побеснял от гняв, крещи нещо. Но не ни беше до закани, не обръщахме внимание на угрозите. Бяхме надалеч в морето, спасени от варварите. Като настъпи нощта, островът се скри от погледа ни.
* * *
Благодарни бяхме за спасението и почувствувахме голяма радост. Насладата от избавлението ни накара да забравим липсата на провизии, угрозите на морето, грохота на вълните и заплахите им да потопят лодката ни всеки миг.
Нищо чудно няма в това. Смъртта в морето беше по-лека и сладка за сърцата ни от допира с челюстите на змията или сродяването с този султан.
