„Малки жени” – по чудния път от детството към зрелостта

Днес искам да Ви запозная с четири малки госпожици – героини в романите на Луиза Мей Олкът „Малки жени”, „Добри съпруги”, „Малки мъже” и „Синовете на Джоу”.
 „Малки жени” е роман за четири сестри – Маргарет, Джоузефин, Елизабет и Ейми – и техния живот по време Гражданската война.
Маргарет (на галено Мег) е най-голяма сестра. Тя е на шестнадесет, истинска красавица, със светла кожа, бели ръце, с които особено се гордее, пухкава кафява коса, сладки устни. Влече я театралното изкуство и изискания начин на живот – луксозните неща (дрехи, карети, вечери). Често проявява суетност, но скоро разбира, че има много по-важни неща в живота от „скъпите” дреболии – а именно семейство, приятелите й и бедният й годеник.
 Джоузефин (тя желая да я наричат Джоу) е на петнадесет, много висока, слаба, с по-тъмна кожа. Изглежда малко скована, сякаш не знае къде да сложи големите си крайници. Носът й е смешен, устните – решителни, а острите й постоянно променящи се сиви очи са способни да видят всичко. Най-голямото й богатство е косата й – гъста, тъмна, дълга, която тя държи сплетена на плитка, да не й пречи. Но когато се налага, тя е готова да я пожертва, защото за нея не е толкова важен външният вид. По характер самата тя се определя като „момче” – облича се и се държи като момче. Обича литературата и книгите, мечтае да стане известна писателка, което впрочем се случва.
Елизабет (на кратко Бет) е тринайсетгодишно розово момиче с блестящи очи, с гладко сресана коса, светла кожа, с нежни черти на лицето, с тих глас и спокойно изражение, което почти никога не се променя. Тя е любимка на семейството и баща й я нарича – „моето малко спокойствие”. Тя живее в свой собствен свят, където цари хармонията и щастието, й го напуска само да се срещне с малцината хора, които обича. Много е срамежлива и плаха, но е с голямо сърце. Най-важното нещо в живота й е музиката – свири на пиано и има много хубав глас. Обича да се грижи за своите кукли и обръща специално внимание на най-грозните и онеправдани играчки. За жалост, тежка болест я поваля – жълтеница, и тя губи руменината и ведрия си дух, но си остава същото спокойно и чувствително малко същество.
Макар най-малка, Ейми е най-достойната личност в семейството (поне по нейна преценка). Тя е истинска снежна царица – бледа и слаба, със златна коса, падаща на къдрици по рамене й, със сини очи и малки устни, с малко носле (по нейно мнение то е смешно). Държи се като истинска млада дама от висшето общество, следи за маниерите на сестри се,тактична е , прецизна и творческа натура, винаги търси красивото. Владее магията на четката и мечтае да стане известна художничка. Тя е търпелива, практична, целеустремена, но за жалост, разглезена и претенциозна. Но има добро сърце, искрена и честна е.  
 
Както казах, книгата „Малки жени” разказва за живота на гореспоменатите момичета по време на Гражданската война. Животът им, едновременно обикновен и вълнуващ, е пълен с приятелство, любов, кавги, смях, тъга. На места момичетата са леко патетични или се държат по-зряло за възрастта си, но аз преживях с тях всичко – радвах се на щастието и успеха им, плакат на тревогите и нещастията им, мечтаех за едно по-добро бъдеще с тях. Някой могат да кажат, че книгата е просто написана (само за 6 седмици), но чрез обикновените случки най-лесно се стига до посланията на книгата – послания за приятелство, вяра, надежда, любов, разбирателство,  уважение.
Всяко момиче, тръгнало по пътя на съзряването, трябва да прочете този роман!