Коледата на Мади

Тя тя беше толкова красива, толкова фина с прекрасни черни коси и зелени очи наподобяващи пролетната трева... Рокличката и беше розова с панделчици, а кутията в която се намираше беше толкова красиво опакована, че когато малката Мади я видя под елхата не и се искаше да я отваря... Една седмица преди Коледа Мади, както и много други дечица, реши да пише писмо на Дядо Коледа... В него тя написа:

„Здравей Дядо Коледа, пиша ти, защото искам да ти се извиня. Сигурна съм, че знаеш не бях много добричка, ядосвах и мама и тати, понякога послъгвах, но кажи ми, кое дете не прави тия неща. И все пак аз знам, че ти виждаш и знаеш всичко и съм сигурна, че ще ми простиш...
Знам, че не трябва да те моля за подаръци, но искам толкова много да имам истинска приятелка... Която да обичам и да е винаги до мен, която да ме кара да бъда специална, да трие сълзите ми и никога да не ме предаде, защото понякога дори, когато съм с другите дечица се чувствам толкова сама...”

Сгъна листчето на две и го сложи в бялото пликче с марка, което си бе взела по-рано... Облече пухкавото си палтенце, обу си малките ботушки, сложи малките си ръкавички, които баба и бе оплела минлата зима... и тръгна по белия сняг към пощата... Пусна писамцето и мечтаейки си се върно обратно по пътя към вкъщи...
Когато се прибра, взе едно моливче и едно листче и започнала да рисува... Дните до Коледа изминали толкова бързо... На двадесет и четвърти декември тя си легна,но за разлика от другите дечица, тя неочакваше подарък... На сутринта, когато отвори очичките си, изтича да види под елхата, защото малка част от нея се надяваше да има изненада и за нея,
изненада се толкова много, когато видя една малка кутия, на която пишеше "Мади"... Тя я отвори и вътре видя една красива порцеланова кукличка... А в едната ръчичката на кукличката имаше писъмце... Мади го отвори и започна да чете:

”Здравей мила Мади, когото прочетох твоето писмо, останах безмълвен... Толкова искрено, че чак се зачудих, защо малко момиченце като теб се чувства толкова самотно...
На пръв поглед кукличката, която виждаш е обикновена кукла от порцелан, но повярвай ми, не е... Когато моите джудженца я правиха те и сложиха сърчице... И, миличка Мади, знай, че тя винаги ще бъде твоя приятелка и ще те изслушва и никога няма да те предаде... Мади, дано винаги запазиш доброто в теб...
Твой вечен другар Дядо Коледа...”

Малкото момиченце извади кукличката от кутията и я прегърна... И така дори след години, където и да отидеше, каквото и да правеше, Мади винаги носеше куклата със себе си, защото тя знаеше, че каквото и да стане, на пръв поглед обикновената порцеланова кукла, се бе превърнала в нейна най-добра приятелка, защото в нея тя откри това, което винаги бе търсила, а именно - най-добра приятелка...