Кражбата на сладкиши

На улица “Карамел” в град Сладко имало един чичо Тони. Вие чувалили сте за град Сладко? Той се намира по пътя за Севлиево където има една гора и там портал към град Сладко. И така този чичо Тони имал най-голямата сладкарница в града. Всички деца ходели при него след училище. Един ден чичо Тони чакал стоката си от гора “ бонбони” когато видял, че едни малки пакостници крадат от камиона със сладкото. От всичко на света чичо Тони най-мразел кражбата. Отишъл при дребосите и ги хванал.
- Вие малки пакостници какво правите със сладкото.
- Ние чичо нищо не правим.
- Нищо ли?
- Празнете дчобовете.
- Дообре чичо Тони.
Минало не минало време и пак станало време за стоката. Дошли камионите ,а работниците плачели.
- Защо плачете момчета?
- Чичо няма сладко вече.
- Как така?
- Ами някои го ограбил.
- Не това е лошо.
- Знаете ли момчета ще отидем в гората с детектив Захарчо.
- Добре.
Всички се запътили към детектив Захрчо.
- Здравей те. С какво да ви помогна?
- Иска ме да отидеш в гора Бонбони и да откриеш крадеца на сладкото ни.
- М-м-м-м трудна задача, но ще опитам.
- Благодаря ти. Да вървим към гората.
Жителите на града тръгнали към гората разярени от станалото.
- Е, детективе какво открихте? –попитал един от гражданите.
- М-м-м-м- виждам дребни стъпки това са дребосъчетата.
- О,не ще ги хванем.
Всички се запътили към планините на града където живеели дребосъчетата.Малките хора се засрамили от постъпката си и върнали сладкото. Като добри хора жителите на град Сладко ги оставили намира взамяна, че няма да крадат повече.
Накрая всички останали доволни и щастливи.
Децата ходели при чичо Тони след училище, а камионите със сладко ходели в сладкарницата всеки четвъртък.