Който не работи, не трябва да яде

Когато Галинка се зажени, нейната майка поръчваше на старите сватове:
– Мамината дъщеричка не бива да се трепе, тя не е научена да работи. Пазете ми я. Не й давайте метлата къщата и двора да мете, защото ще си напраши очите. Не й давайте менците вода да носи от чешмата, защото нейното рамо е крехко и не е научено да мъкне пълни менци. Сложете под главата й пухена възглавничка, защото тя е научена да спи на мекичко.
Старите сватове се спогледаха, но нищо не казаха.
– Обещайте ми, че никога няма да й казвате лоша дума. Нейните уши не са научени да слушат лоши думи.
– Колкото за лоша дума, недей се тревожи, в нашата къща такова нещо няма – проговори старият сват и се качи на каруцата. До него се намести свекървата, а отзад седнаха младоженецът и Галинка. Потеглиха за другото село. Цял ден пътуваха, защото селото беше далеко.

Вечерта, щом пристигнаха, свекървата запретна ръкави, пригови баница, закла пиле, свари го в тенджерата, слезе в зимника и наточи вино. А Галинка седеше на едно столче, скръстила ръце, и си думаше:
"Ах, каква чевръста жена е тази моя свекърва, също като майка ми. Добър живот ще живеем тук".
Навечеряха се хубаво и легнаха да спят. Изтърколи се нощта. На другия ден старият свекър се видгна рано и събуди всички:
– Хайде – викна той – ставайте да вървим на нивата!
– Какво ще правим там? – потърка сънените си очи Галинка и взе сладко да се прозява.
– ще копаем царевица.
– С мотики ли? – попита мамината дъщеричка.
– То се знае, че с мотики – обади се свекървата.
– Аз няма да дойда.
– Защо? – попита младоженецът.
– Защото мотиката е тежка, а пък аз не бива да вдигам тежки работи.
– Остави я – рече бащата. – Нека разтреби къщата и приготвя ядене за довечера. И тук трябва човек.
Отидоха домакините на нивата, а младете невеста остана вкъщи. До пладне се излежава. Когато стана, тя усети, че е изгладняла и взе да търси нещо за ядене, но не намери нищо в тенджерите.
– Нищо не са ми оставили, забравили са ме – протегна се Галинка и влезе в градината да погледа цветята. – Ах, че хубави цветя! – викна тя, почна да ги къса и мирише.
Малките пчели летяха от цвят на цвят и радостно бръмчаха.
– Тези пък защо ли са се разбързали? – рече Галинка и тръгна лениво към близкото черешово дърво.
Полежа на тревата под дървото, пресегна се, както лежеше, откъсна няколко череши, за да залъже глада си, и почна да се прозява. Тъй прекара деня.

Вечерта тримата копачи се върнаха премазани от работа, капнали от умора. Озърнаха се и що да видят: къщата неразтребена, в менците няма вода, огнището угаснало, кокошките заспали ненахранени.
Свекървата хвърли мотиката и най-напред грабна менците. Донесе вода от чешмата. Накладе огъня, сложи картофи в тенджерата и замеси бяла погача. Набързо приготви вечерята. Галинка я гледаше седнала на един стол, и си клатеше краката.
– Хайде сядайте да вечеряме!
Галинка се намести първа. Свекърът взе погачата и я разчупи на три парчета. Едното даде на жена си, другото – на сина си и третото остави за себе си.
– А на невестата? – обърнна се към него свекървата.
– Тя не е гледна. Който не работи, не огладнява.
Галинка прехапа устни, нацупи се и стана от трапезата. Прибра се в стаята си и взе да плаче. Цяла нощ не можа да заспи от гла

На сутринта се повтори същото. Тримата работници отидоха да садят зеленчукова градина. Галинка не рачи да тръгне с тях.
– Слънцето пече много – рече тя. – Ще почернея.
Оставиха я пак вкъщи. И този ден разглезената невеста не пипна нищо. Намери под една паница крайчец сух хляб, оставен за кучето, изяде го и пак се излежава до вечерта в градинката. И нали не донесе вода да я полее, хубавите цветя почнаха да вехнат.
Късно вечерта тримата работници се върнаха пак, капнали от умора. Свекървата, навъсена, замеси погача и когато седнаха на трапезата, свекърът отново раздели погачата на три парчета. Галинка остана с празни ръце.
– Защо не даваш хляб на невестата? – попита свекървата.
– Защото който не работи, не бива да яде! – отвърна свекърът.
Цялата нощ Галинка се въртя гладна в леглото и дълго мисли. Задряма призори. Щом пропяха трети петли, тя скочи. Потърси с очи свекъра, свекървата и мъжа си, но не ги видя, защото бяха излезли на нивата още по тъмно. Тогава Галинка запретна ръкави. Разтича се насам-натам. Измете къщата и двора. Донесе вода от чешмата, поля цветята в градинката, накладе огъня и сготви ядене за работниците. Замеси брашно в нощтвите. Изпече една погача. Като свърши всичката къщна работа, грабна хуртката и седна да преде на прага.

Вечерта уморените работници като видяха какво е свършила невестата – очите им светнаха. Галинка сложи трапезата, подаде погачата на стария сват и с трепет зачака да види какво ще направи. Свекърът пое погачата и я разчупи на четири къса. Най-големият подаде на Галинка и рече:
– Яж, чедо, ти заслужи хляба си, защото днес си се трудила здравата!
Галинка пое хляба и почна да яде. Никога не беше яла такъв сладък хляб.