Рибарят и китът-убиец

Един рибар от племето на цимшианите, който три слънца поред хвърлял напразно мрежата си да улови риба, много се натъжил. Докато изтеглял от водата каменната си котва, за да потърси ново място, той отправил молитва към океанските същества. Помолил се поне веднъж да има късмет.
Загребал с веслата си до мястото, където подножието на висока планина се губело под водата на края на океана. Пуснал тежката си котва до кануто. Не знаел, че котвата му паднала с трясък върху покрива на къщата на един кит-убиец, най-могъщия от всички океански същества. Когато китът чул шума на покрива си, излязъл да види какво се е случило. Хванал въжето на котвата и притеглил кануто с рибаря в дома си. Рибарят се изплашил. Помислил, че ще го убият или ще го направят роб. Но не станало тъй. Китът-убиец искал индианците да го използват като тотемен крест, за да украсят къщите си, и затова посрещнал рибаря като уважаван гост.

Много луни наред китът-убиец учил рибаря да рисува и оцветява фигурите на кита. Показал му как се танцува китовият танц и как се правят маските и накитите за глава на китовете. Когато човекът усвоил всичко това, китът го поставил в кануто и го отвел до повърхността на водата. Рибарят останал с впечатление, че не се е забавил повече от една луна, когато изведнъж забелязал къщата си. Била почти разрушена от океана. Бил останал само скелетът й, покрит с водорасли.

Построил си рибарят нова къща и отпред нарисувал кит. После нарисувал кит и върху една постилка за танци; дори измайсторил маска за танци във формата на кит-убиец. Забил тогава барабана и поканил хората от селото. За тяхно учудване изиграл пред тях китовия танц.

От тази вечер нататък той и неговите потомци приели знака на кита-убиец, който поставяли на фасадите на къщите си и по тотемните стълбове.