Лошата дума

Закачило се едно мече в гъсти храсти-трънки. Минал един дървар. Извадил мечето от трънака.
Видяла го мечката. Рекла му:
– Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. Искаш ли да станем другари?
– Че знам ли?
– Защо бе, човече?
– Ех, как да ти кажа, Мецо... "На мечка вяра да нямаш" казва народа Ама всички мечки не са такива, я!
Мечката отговорила:
– То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.

Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:
– Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
– Не се ядосвай, Мецано – отговорил дърварят. - Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.

Домъчняло на мечката. Рекла му:
– Вземи брадвата и ме удари по главата.
Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
– По-силно, по-силно! - рекла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.

Дърварят си отишъл.

Минали години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
– Какво стана, Мецо, с раната?
– Коя рана? - попитала мечката.
– Дето те ударих по главата.
– Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Но думата, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.