Какво знаете за огромната империя на Александър Велики?

Не се съмняваме, че очаквате с нетърпение да пораснете. Все пак тогава няма да имате домашни, няма да може никой да ви казва какво да правите, ще можете да изкарате шофьорска книжка, а и пари, които да харчите за каквото искате. Друга тема е, че всеки възрастен може да ви каже, че нещата не стоят точно така, но сега сме решили да ви кажем нещо по малко по-различна тема, защото знаем, че нямате търпение тези неща да се случат колкото се може по-скоро. Разбира се, според древните стандарти тези постижения може и да не изглеждат така впечатляващи. Просто защото, не е като да поемете командването на цяла армия, когато навършите 18 или пък да станете владетел на голяма империя. Сега ако смятате, че това няма как да е вярно и че царете обикновено са стари, грешите. Един такъв пример за наистина млад пълководец и владетел е Александър Велики. Може би затова го наричат „Велики“!

Роден в област Пела в Македония (съвременна Гърция) през 356 г. пр. Хр., Александър Велики е син на цар Филип II Македонски и царица Олимпия. Като момче, Александър се радвал на предимствата да си син на благородник, които били много, включително и на образованието, осигурено му от известния философ Аристотел. Говори се, че детството на Александър било много хубаво и почти безгрижно. Изключвайки дългите философски уроци с Аристотел и тренировките по всичко свързано с бой и война, той имал всичко необходимо. На 17-годишна възраст Александър се присъединява към военните и отива на първата си експедиция. Той бързо става почитан от войниците и поема командването на най-важната войска една година по-късно. Като млад командир на кавалерията той помага на баща си да победи атинските и теанските армии, като по този начин обединява гръцките градски държави (с изключение на Спарта) и формира Коринтската лига. Въпреки това отношенията с баща му рязко се влошават, когато той гони майка му, Олимпия, и се жени за Клеопатра. Толкова е обиден, че изоставя баща си, а през 336 година той е убит. Това дава шанс на младия пълководец и той се завръща и става цар на Македония на 20-годишна възраст. Александър Велики управлява от 336 до 323 г. пр. Хр.

Под управлението на Александър Македония процъфтява. Той използва военния си опит и политическата си позиция, за да обедини гръцките градски държави. А освен това остава и лидер на Коринтската лига. Александър управлявал с много твърда ръка и когато било необходимо не се притеснявал да използва войници, за да унищожава противниците заплашващи да напуснат съюза, който бил направил. По този начин категорично успял да задържи не само Македония, но и останалите гръцки държави под свое управление. Предвид този успех младият владетел насочил погледа си и към Азия. В крайна сметка използвайки брилянтните си военни стратегии успял да покори още територии да се обяви за цар на Персия. Но не спрял дотук, следващата му цел била Египет и как мислите... успява да завладее и него и да създаде цяла империя. А малко по-късно той побеждава останалата част от персийската армия и се провъзгласява за „цар на Вавилон, цар на Азия, цар на четирите посоки на света“. Но и това не бил краят: Александър и неговата армия продължават да завладяват повече райони на изток, включително Иран и Индия. Многобройните македонски колонии, които той създава, спомагат за разпространението на гръцката култура чак в Азия.

Кой знае какво е могъл да направи още ако е живял и по-дълго, но Александър Велики умира на 33 години... През 323 г. пр. н. е. Александър пристигнал във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата държава, на кръстопътя на търговски и стратегически пътища. Този най-голям древноизточен град той направил своя столица. Тук през лятото на 323 г. пр. н. е. по време на пир Александър се почувствал зле и след няколкодневно боледуване, вероятно злокачествена треска, а възможно е и от отравяне, умрял на около 33-годишна възраст.

Харесва ли ви да научавате факти за исторически личности? Тогава можете да прочетете и за:
Леонардо да Винчи – най-великият изобретател в историята
Братя Грим – събирачите на приказки
Най-важното за Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“