Какво са мъглявините?
В Космоса освен познатите ни зведи, планети, галактики и черни дупки е пълно и с космически облаци познати още и като мъглявини. Тяхната роля за развитието на космическото пространство е много важна и голяма, защото именно в тези космически облаци се образуват звездите. Самите мъглявини се състоят от три основни компонента – газ, прах и плазма. Според учените газта в мъглявините има праисторически произход, което означава, че се е образувала още в зората на Вселената. Точно, когато са се формирали и водородът и хелият – основните съставки на звездите. Прахът и плазмата са дошли малко по-късно, когато първите звезди започнали да се превръщат в свръхнови.
Най-общо казано мъглявината е понятие, което при в астрономията се е използвало за означаване на обектите извън слънчевата система, които се виждат като ярки или тъмни замъглени области от небето, за разлика от ясните форми на звездите. Тази дефиниция, възприета по времето, когато тези отдалечени обекти не са били изучени в детайли, за съжаление включва два изключително различни класа от обекти: извънгалактичните мъглявини, сега наричани галактики, които са огромни струпвания на звезди и газ; и галактичните мъглявини, които са съставени от междузвездния газ и прах вътре в галактиката.
Днес терминът мъглявина се използва основно за означаване на газовите облаци от междузвездната среда.
Първоначално мъглявините са били наричани и светещи неподвижни астрономически обекти. Какво скучно и дълго име. С развитието на астрономията обаче пез XX век, учените Кнут Лундмарк и Едуин Хъбъл, успяват да видят звезди по периферията на някои "мъглявини" и тогава разбират, че мъглявините са много по-големи обекти, отколкото се е предполагало до тогава.
Повечето мъглявини се формират в следствие на гравиатационния колапс на газовете в междузвездното пространство в галактиките. Тъй като материала се свива под собствената си тежест, съществуват условия за създаване на огромни звезди чиито ултравиолетово лъчение йонизира заобикалящите ги газове, и създава плазма. Други мъглявини се формират в резултат на избухването на супернови. Изхвърления материал се йонизира от енергията на взрива и от тази на образуващото се сгъстено тяло (като например неутронна звезда). Друг тип са планетарните мъглявини. Тя се появяват при финалните етапи от развитието на звезди с малка маса. Звезди с маса до 8-10 слънчеви маси се превръщат в червени гиганти и бавно губят външните слоеве по време на трепетния в тяхната атмосфера. Най- външния водороден слой отлита в пространството във вид на газова обвивка (планетарна мъглявина). Възрастта на планетарните мъглявини не е повече от 50 000 г., защото след това газът се разрежда до такава степен, че вече не може да се наблюдава.
Мъглявините се делят на няколко вида:
Газовите мъглявини, както и звездите се състоят предимно от водород. Освен това в тях се съдържат и други химически елементи – хелий, азот, кислород и по-тежки от тях елементи. Размерите на мъглявините са огромни: от единия до другия им край светлината се движи няколко години, а общата им маса е десетки, стотици, а понякога и хиляди слънчеви маси.
Газовите-дифузни мъглявини могат да имат най-различна форма. Така в съзвездието Лебед се намират мъглявини, наречени Пеликан и Северна Америка, в съответствие с формата им. В съзвездието Единорог има мъглявина Розетка.
Дифузните мъглявини се делят на: емисионни, чиито спектри на излъчване се състоят главно от емисионни линии; отражателни, които имат непрекъснат спектър с линии на поглъщане, съответстващи на спектъра на звездата, която осветява мъглявината; тъмни – плътни, несветещи газово-прахови облаци, поглъщащи излъчването на светлия фон на небето.
Тъмните мъглявини представляват плътни газово-прахови облаци, близо до които няма възбуждащи или осветяващи ги звезди. Те се виждат на фона на Млечния път или на светла мъглявина като тъмни образувания. Най-плътните от тях се наричат черни торбички.
Емисионните мъглявини са области от йонизиран газ около горещите О-звезди, ултравиолетовото излъчване на които е източник на енергия за светещия газ на мъглявината. Те имат размери до десетки парсека. Температурата в централните области на мъглявините е 8000-10 000 К, а по периферията е малко по-ниска. Емисионната мъглявина се разширява под въздействието на налягането на горещия газ. Ако по пътя на движението се срещнат малки уплътнения от междузвезден газ и прах, разширяващата се мъглявина ги обгръща. В резултат на това се образуват плътни сгъстявания – глобулни, ярки пръстени – рими, издължени шнурове, кометообразни мъглявини.
Отражателните мъглявини са плътни газово-прахови облаци, осветявани от намиращи се наблизо звезди от спектрални класове B5-B9. Такива мъглявини са по-малки по размер и значително по-слаби по яркост, отколкото емисионните. Тяхната светимост е десетки пъти по-слаба от светимостта на осветяващите ги звезди.
Наред с големите купести, размити или влакнести дифузни мъглявини съществуват много малки мъглявини с правилна кръгла форма – планетарни. Те са наречени така заради външната си прилика с дисковете на планетите, които се наблюдават през телескоп. В центъра на планетарна мъглявина се намира слаба, много гореща звезда – ядро. Температурата на планетарните мъглявини достига 10 000-20 000 К, а плътността – хиляди атоми. Степента на йонизация на елементите е по-висока, отколкото в дифузните мъглявини, и се понижава от центъра към краищата. Планетарните мъглявини се разширяват със скорост 10-30km/s. Размерите на планетарните мъглявини достигат 0,1 до 1 pc. Масата им е много малка – едва десети, дори стотни части от масата на Слънцето. Планетарните мъглявини имат различна форма. Много от тях са пръстеновидни, например мъглявината в съзвездието Лира. Има мъглявини, които според формата си се наричат: Сова, Гири, Сатурн. Известни са над 1000 планетарни мъглявини.
