Астрономия без телескопи – възможно ли е?
През цялата човешка история, хората с въодушевление са наблюдавали Слънцето, Луната, звездите и планетите. Като изучавали позицията и движението на небесните тела, те можели да отброяват дните, месеците и годините. Сигурни сме, че няма човек на Земята, който да не знае какво е астрономията и с какво се занимават учените астрономи. Те изучават явленията и обектите извън пределите на нашата планета, като Слънцето, другите планети, кометите, астероидите и много други неща. В това нелеко, но интересно начинание, им помагат какви ли не технологии, прибори и изобретения. Например компютърни симулации, цифровата фотография, радиотелескопи и какви ли още не чудни неща. Най-важният помощник обаче е телескопът. Трудно бихме могли да си представим астрономията без него. Трудно си представят и самите астрономи какво биха правили без своите любими телескопи. Преди много години обаче, в древните времена, астрономия е имало и без тях. Разбира се и тогава учените астрономи са използвали инструменти, но те били много по-прости от сегашните, а телескоп – изобщо не е имало.
Помощ за разбирането на сложното движение на планетите и звездите, древните учени получавали от инструмент наречен гномон. Той представлявал прост астрономически уред – отвесен прът на хоризонтална площадка, по чиято сянка хората измервали височината и посоката на Слънцето в небето. С помощта на този прост прибор хората приблизително успявали да маркират дните на слънцестоенето и така да определят продължителността на годината. Колкото по-дълъг бил гномона, толкова по-точни били и измерванията.
Освен този уред, в помощ на древните астрономи имало и друг наречен посох. Той представлявал пръчка, на единия край, на която били закрепени две малки пластини. С нейна помощ могла да се определя позицията на телата над хоризонта, а след това чрез необходимите изчисления, хората определяли и приблизителната височина, на която се намирал дадения обект излъчващ измерената светлина.
Другото изобретение, което използвали в древността се наричало квадрант. То давало много точни измервания, като по-късно било наречено и ъгломер. Квадрантът представлявал полукръг разделен на градуси във вертикална равнина. В центъра му се намирала малка зрителна тръба.
Последният, но най-важен уред, познат още от древногръцката епоха се наричал астролабия. Астролабията е плосък уред, който съдържа на лицевата страна в горната си част една матрица, където е стереографската проекция на екватора, тропиците и хоризонта при определена географска ширина със Северния небесен полюс като център на проекция, ако имаме северна ширина.
Тази матрица съдържа мрежа от вертикални и хоризонтални кръгове:
- азимутите, измерващи ъгловите разстояния на една звезда по отношение на небесния меридиан;
- кръговете от небесната сфера, успоредни на линията на хоризонта, или височинни паралели над хоризонта, които измерват височината на една звезда по отношение на хоризонта на наблюдателя.
Всяка географска ширина, от която се наблюдава, притежава собствена мрежа, защото проекцията на координатите на небесната сфера не е същата при две различни географски ширини. Върху матрицата има ажурен диск – паяжина, наречен така поради мрежовидния си аспект. Това е преносим уред, позволяващ не само измерване височината на звезда над хоризонта, но и незабавното определяне на местонахождението на Луната, Слънцето и планетите спрямо звездите, както и всякаква друга величина от астрономията. Освен това с него може през нощта да се определи колко е часът, както и да се предприемат многобройни геодезични наблюдения: като например изчисляване на разстоянието на видим обект или на височината на една планина. Не бива да се забравя и употребата му, твърде разпространена за съжаление, за правене на хороскопи.
Както сами виждате, макар и без мощни телескопи, древните астрономи са били в състояние да изчислят не само координатите на всяка звезда, но същата да изчислят колко време тя прекарва на тази или онази точка от небесната сфера, както и къде се намира дадена планета и много други неща. Често изчисленията им не били съвсем точни, но пък те поставили основата за тази невероятна наука астрономията и се използват и до днес.
Вижте още:
Какво е астрономия?
Как са били устроени древните астрономически обсерватории?
Кой е първият астроном?
Снимка: reuters.com
