Как са били устроени древните астрономически обсерватории?

Първата постоянно действаща астрономическа обсерватория е построена в Китай през XII век пр. н. е. Тя е представлявала кула с платформа на върха й, където древните астрономи могли да застават с всичките си инструменти, за да наблюдават небето. От тази кула астрономите от Древен Китай въвели в употреба слънчевите и лунните календари, съставяли звездни карти, записвали и следели кометите и изучавали звездите и планетите. Фактите от тези техни дейности са много полезни и до днес.

Най-известната древна обсерватория е построена от султан Улугбек, потомък на Тимур Хан – известен владетел на мюсюлманския Изток от древността.

През XV век в покрайнините на древен град върху малък хълм е била построена цилиндрична сграда на три етажа с много прозорци и стаи. В центъра й е направен широк отвор, който стига чак до покрива. На него върху специална платформа били сложени по-големите приспособления, които не могат да се местят. А за да бъдат завъртани накъдето е нужно да се наблюдава били използвани специални релси направени от бронз, чрез който телескопите и другите инструменти се завъртали наляво или надясно.

Наред с основните измерителни инструменти Улугбек и неговите помощници при астрономическите си наблюдения използвали и преносими прибори, които качвали до върха със специален асансьор.

Тази древна обсерватория е много важна и за днешните хора, защото именно благодарение на нея за първи път е измерена важна астрономическа величина – еклиптиката. Тя показва видимия път на Слънцето по небесната сфера в течение на годината. Освен това благодарение на нея днес знаем как и ние да строим такива обсерватории, макар и много по-модерни.

Вижте още:
Кой първи е направил по-пълен модел на Космоса?
Кой е първият астроном?