Скръъъц, скръъъц – знаете ли какво е мизофония?

Ако трябваше да назовете любимия си звук, кой щеше да е той? За много деца последният звънец оповестяващ края на учебния ден е музика за ушите. А какво ще кажете за чуруликането на птичките в парка или пък за любимата ви песен? Има всякакви видове звуци, които са приятни за нашите уши. За съжаление, има и много звуци, които ни карат да запушим ушите си и дори да затреперим от раздразнение и ужас. Можете ли да издържате звука на ноктите, които стържат по стъкло или черна дъска? Какво ще кажете за писъка на метрото или пък този от спирачките на колата? А пискливото лаене на малко кученце?

Ако сте като повечето хора, тези и много други звуци със сигурност ще ви накарат да изтръпнете или да покриете ушите си с ръце. За някои хора обаче чувствителността към определени звуци достига съвсем различно ниво. Те не могат да понасят звука от дъвченето на храна, дори и дишането на някой човек може да ги изкара извън кожата им. Повечето хора смятат и това за нормално, но много учени наричат това състояние мизофония. Известно още и като селективен синдром на чувствителност към звука, това състояние се характеризира с интензивно отвращение към определени звуци. Всъщност думата „мизофония“ буквално означава „омраза към звука“.

Учените не знаят от какво точно се причинява мизофонията. Те подозират, че това е неврологично състояние с физически и умствени компоненти, тъй като изглежда е свързано с това как мозъкът обработва определени звуци, които могат да предизвикат автоматични физически реакции. Въпреки че хората са страдали от мизофония в продължение на много години, тя не е била призната като специфично медицинско състояние до 90-те години. Мизофонията често се открива на възраст между 9 и 13 години и се среща по-често при момичетата, отколкото при момчетата. Хората с това състояние се дразнят от голямо количество шумове. Дъвчене, дишане, прозяване, кашляне, кихане, щракане с химикалка, а понякога дори и писане по клавиатура.