История за дъждовен пикник и колело

Един дъждовен ден през лятната ваканция аз и моите приятели:двамата Даниеловци, Алсу и моята адашка решихме да си направим пикник на една полянка. Отидохме. Разбира се всеки занесе по нещичко! Хапвахме, целихме се, играхме и много други забавни неща! Изведнъж заваля, ние прибрахме храната и тръгнахме да бягаме, но тревите тогава бяха много високи. Аз взех, че се спънах. Моята адашка ми помогна да стана. Аз цялата бях в кал и бях подгизнала. Момичетата взехме едно от одеялата и се скрихме под него, а момчетата взеха по-малкото одеяло.

След това страхотно преживяване ние се скрихме в един вход и там си продължихме пикника. Направихме си шапки от вестници и взехме по 1 пръчка и се правехме на пирати. След като дъждът отмина ние отидохме на площадката. Там видяхме една наша приятелка Тори. Тя се учеше да кара колело. Ние какво ли не направихме, за да я научим, но тя така и не успя. Държахме я, бутахме я, показвахме и но тя не успяваше. Тя накрая се отказа, защото ѝ писна и мислеше, че никога няма да успее, а аз и казах да не се предава, защото и с "не мога" и "не искам" нищо няма да стане, иска се желание. Тя ме послуша. Качи се на колелото, ние я държахме и един момент я пуснахме, но тя си мислеше, че я държим. Научи се да кара колело. Тя си извади нейното колело и всички карахме колелета.

В същия ден аз се спуснах по един баир и се ударих да бордюра, но не паднах, а излетях заедно с колелото, но не бях мърдала от него. Когато се приземявах пред мен имаше тухли и аз си мислех, че ще падна на тях и ще се ударя. Не успях и слава Богу! Денят ми мина супер. Надявам се някой ден да стане същото, но с повече приятели ! :)

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"

Снимка: capbluecross.com