Хаджи Дончо

Един от моите любими литературни персонажи е хаджи Дончо – герой от разказите на писателя Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Чрез хаджи Дончо той описва баща си. На мен Хаджията ми харесва, защото понякога върши забавни неща. Например, когато отивал в града, за да накупи стоки за дюкяна си в дома му наставала тревога. Рано сутринта ратаят им откарвал охранения му кон пред дюкяна. Жена му и седемте му деца били строени зад къщата с лице към дюкяна. Хаджията първо искал да му донесат новия кожух, после искал възглавница за седлото... Въобще какви ли не дреболии. Ама нали трябвало да личи, че е хаджия. И накрая, пременен като паша, той отивал до коня, прекръствал се три пъти и си хващал шапката, за да не отлети при язденето. Веднага след това крясвал да му донесат новата шапка, защото с такова усойче гнездо в град не се ходи. Усойчето гнездо било калпака му.

Хаджи Дончо бил роден в село Голо бърдо. Голо бърдо пък е образ на село Турия – родното село на Чудомир. Хаджията носел дънести гайтанлии потури, астраганен калпак, морав пояс и бил наметнат със сукнена салтамарка. На врата му висял сребърен кордон, завършващ с часовник. Имал засукани мустаци и весел поглед. Друго нещо, което ми харесва в него е, че бил голям поклонник на науката. Той знаел цели страници наизуст от житието на Софроний Врачански. Много обичал да чете. Хаджи Дончо имал приятел на име дядо Слави Шерденя. Често, по голям обед, като прател момчето да занесе гювеча на фурната, Хаджията излизал навън и започвал да чете Софронието на дядо Слави. Той слушал, слушал и понякога задрямвал. Затова хаджи Дончо го наричал „мушморок безкнижний”.

Хаджи Дончо е събирателен образ на бащата от ония времена. Със силен авторитет, отговорен, грижовен и с весел нрав.