Каспар – котешкият принц

Появих се за първи път в някакъв хотел. Мисля че се казваше ‚Савой". Имаше едно пиколо дето постоянно тичаше нагоре-надолу с багажа на Графинята. Както и с моя багаж. Какво един котарак не би трябвало да има багаж? Е, да, може би сте прави, но аз не съм обикновен котарак, аз съм Каспар – котешкият принц. Трябваше да дойдем тук, защото моята стопанка, Графинята, трябва да пее в опера. Тя е много добра певица. Аз обичам да я слушам как свири на пияното и ми пее приспивна песен. Докато Графинята е на репетиция, мен ме гледа онова пиколо – Джони  Той ме води на разходка в парка и ме храни.

Една вечер Графинята го поканила да гледа операта. След тази вечер джони не спираше да говори за това. Но един ден графинята я нямаше в нашата стая, а вече трябваше да се е прибрала. Тогава чух вратата на стаята да се отваря и си помислих че е графинята, но не беше просто Джони. Лицето му беше тъжно и тогава разбрах, че никога повече няма да видя Графинята, не ми се говори за това. Тогава спрях да се храня. Джони много се притесняваше за мен, затова ме взе в неговата таванска стаичка. Все още не се хранех. Тогава се появи тя – Малката Лизибет. Аз много я обичах и се хранех само тогава, когато тя е при мен. Постоянно ни разказваше истории, но тя беше просто посетител в хотела и стана време да си тръгва. Тогава Джони събра смелост и каза това, което се надявах да каже. Че аз отивам в Ню Йорк заедно с Лизибет. Беше толкова вълнуващо. За да стигнем до къщарта на Лизи трябваше да пътуваме с един кораб наречен Титаник. Уж беше непотопим, но една вечер усетих че се блъснахме в нещо. Беше айсберг. Лизи веднага напусна каютата и заедно с родителите си отиде до спасителните лодки. А мен ме забравиха. Каютата бързо се пълнеше с вода а аз се качих на един шкаф, за да се спася. Добре, че беше Джони. Дори не знаех какво прави той на кораба. Просто дойде, грабна ме и ме занесе при Лизи. След като се спасихме се прибрахме в Ню Йорк и Джони също живееше с нас.

Един ден след около три години се върнахме в Савой, но този път като най изисканите  посетители. Аз вече бя остарял. Усещах го. Затова просто се оттеглих в стаята на графинята и не видях никога повече Джони, Лизи или който и да било от семейството.

* * *

А кой е вашият любим герой, разкажете ни за него и участвайте в конкурса!