Ежко

Броди Ежко из гората
и търкаля се в листата.
Бръмбарчето подминава,
на калинката и знак не дава.

Бърза Ежко пак напред
и отново с нещо е зает.
Пеят веселите птички,
познават го по кафявите бодлички.

Ежко скрива се зад пъна,
страх краката му огъна.
Нещо тропа на земята,
може вълк да има във гората.

Гледа Ежко и се скрива,
гледа и муцунката забива.
Жълъд паднал от дървото,
Ежко сгъва се в кълбото.

Катеричката отгоре ги пилее,
зайчето зад храстите се смее.
Ежко вдигна си главата,
пак засрамен е в гората.

Ежко беше се изгубил,
може би да се е влюбил.
Всички спират по местата,
гледат Ежко, Ежка и децата.

03.01.2005
Стихът е от детската книжка „Усмивка“ с автор Наташа Панчева

Вижте още:
Пингвин и папагал
Бабата медуза
Дядовият двор