Самохвалко

Бръмбар на щурец хвали се в тревата.
Аз съм по-храбрец
от всички на земята.

Мога да преплувам
от край до край реката.
И без много да умува
се хвърли във водата.

Но водата е дълбока,
а сега и за беда
клекнал е жабокът,
точно на брега.

– Щурчо, помогни ми,
Бръмбарко се моли.
От жабата спаси ме,
че ще ме улови...

Хвърли се Щуреца
право в реката.
Измъкна той храбреца
далече от водата.

Оттогава и до днес
срещне ли щурец,
бръмбар на щуреца,
вика му Храбрец.

Стихът е от книжката „Конче като слонче“ с автор Иван Мишев.