Магията на нощта

Из тревистите пътеки
носят се въздишки леки
и върви напред нощта
с китка рози във ръка.
Непрогледната тъма
осветява й луна.
И звезди се появяват,
сила и надежда дават.
Чува се щурец да свири
из хълмистите баири.
И трепти цигулката, трепти,
звуците долитат из гъстите гори,
И всички в съня си я чуват
и играят, пеят и лудуват.
Някои се усмихват,
други ронят сълзи,
Милиони чувства
всеки откри
и ги изрази.
Още върви нощта
с хубавите си цветя.
И почти я настига деня.
Но тя не изчезва без следа –
остава  спомен за нея във моята душа!