Бабата медуза

Там, в морето, в дълбините,
там, където не шумят вълните.
Си живеела една медуза,
плела тя на внучето си блуза.

Преждата обаче все не стига.
Бабата медуза под очилата мига
и се чуди и се мае
колко прежда да си купи, тя не знае.

Вчера плела десния ръкав.
Идва Рачо, ала той е мъничко лукав.
Залисал бабата медуза
и накълцал недоплетената блуза.

Бабата ядосано крещяла,
внучето да плаче тя видяла.
Започнала наново да плете.
Този път докъде ли ще я доведе?

Нова прежда, нов мерак.
В къщата си не ще да пусне онзи рак.
Ала идва бялата акула,
че плете се блуза тука чула.

Бабата медуза бърза,
ключа на врата си върза.
-Повече не искам никой у дома,
докато на внучето си блузата не оплета.

Стихът е от детската книжка „Усмивка“ с автор Наташа Панчева

Вижте още:
Да си направим найлонова медуза
Случка в морето
Морското дъно
Една вълшебна морска история
Вълшебното ми морско приключение
Морско приключение
Бел от отсрещния бряг