Уличните музиканти

Имало едно време едно момче на име Том Сойер. Той вършел лудории, правил пакости, а любимата му храна била боб. Един ден в местния магазин имало промоция на боб, но както знаете хулиганите не обичат да бъдат будени рано. Затова той отишъл много късно и на рафта била останала само една кутия. Тя била много смачкана и неугледна и той си казал: „Не гледаме външността, а съдържанието.“

Грабнал бързо кутийката и изхвърчал към касата. Касиерките познавали бедното момче и му я продали по-евтино. Излязъл нетърпеливо и отворил малката кутийка боб. Тогава видял приятеля си Ян Бибиян, който го попитал:

– Може ли малко?

Том отговорил:

– О, оо, какво става, приятелю? Радвам се да те видя – те се ръкували – няма нужда да питаш, взимай.

Ян не чакал, а направо си взел. След това запознал Фют с Том. През цялото време Том си мислел – „Колко е хубава тази кутийка и колко хубав барабан ще стане от нея.“ Но Том не знаел, че дяволчето чете мисли и вече е успяло да прочете и неговата.

Тогава Фют попитал:

– Добра идея, искаш ли да я осъществя?

Том се усмихнал, подал смачканата кутийка. Фют я взел и за секунди я превърнал в хубав барабан, а от капака ѝ той направил палки. Барабанът дори бил способен да говори. Том много се зарадвал и започнал да думка по него:

– Дум, Дум, Дум, Да, Дум, Дум, Дум, Дум, Да, Дум...

Тримата много си допаднали и решили да направят състав. Тръгнали към площада, където направили концерт. Когато чул музиката Констанс долетял и започнал да пее, а кацнало на едно дърво гарванче грачело самотно. Сред насъбралата се публика се намирал великият тенор Джелсомино от Страната на лъжците. Музиката го развълнувала и той се присъединил към уличните музиканти. С прекрасния си глас привлякъл многобройна публика! Всички си мислели: „Какъв хубав концерт!” С много радост и веселие се забавлявали и били радостни, защото били заедно всички.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“