Баба Зима пристига днес с няколко интересни зимни факта от нас

Освен ако не сте близък потомък на някое индианско племе или пък сред вашите приятели и семейство има любители на древноримските обичаи, които биха танцували пред известния древен паметник Стоунхендж в Англия, то вероятно няма да забележите зимното слънцестоене за 2017 година! Ще харесате обаче това, което ще ви кажем ей сега: зимата официално идва днес. Надяваме се, че ще ни го покаже като навън навали най-големият и пухкав сняг, който ще ни предостави възможността да си направим куп снежни човеци и да се пързаляме с шейни до пълно изтощение. Докато очакваме този момент решихме да отбележим официалното настъпване на зимата с няколко интересни факта! Четете и се дивете!

Настъпването на астрономическата зима е най-забележително с това, че днес е и най-краткият ден в годината или иначе казано този с най-малко слънчева светлина. След този ден всеки друг започва да нараства, а нощите да стават все по-къси. Виждате ли, дори и да не обичате зимата чак толкова пак има причина да се радвате днес.

Днешният ден се нарича и зимно слънцестоене. Тази година зимното слънцестоене настъпва на 21 декември в 18 часа и 28 минути. Всяка година зимното слънцестоене се случва два пъти, тъй като орбитата на планетата е наклонена спрямо оста си. Земните полукълба получават преки слънчеви лъчи едно по едно. По време на слънцестоенето през декември слънчевите лъчи падат в най-южната си точка – на ширина 23.44 ° на юг, географска ширина, известна като Тропика на Козирога. По същия начин по време на слънцестоенето през юни се определя северната ширина 23,44 °, известна като Тропика на Рака.

Зимното слънцестоене се случва мигновено. Макар че в календара за събитието се отделя цял ден, всъщност Слънцето е над Тропика на Козирога за много кратко.

Денят на зимното слънцестоене е най-краткият ден (и най-дългата нощ) на годината в съответното полукълбо, но с изключение на полюсите, където единствената нощ в годината продължава шест месеца, а зимното слънцестоене е в средата на полярната нощ. В деня на лятното слънцестоене е най-дългият ден (с най-късата нощ) на годината в съответното полукълбо (с изключение на полярната зона, където единственият светъл ден трае шест месеца в годината и лятното слънцестоене е средата на полярния ден.

Отговорът на въпроса дали това е първият ден на зимата или не, зависи от това кого попитате. Има два начина за разглеждане на този въпрос – като метеорологичен или астрономичен сезон. Метеорологичните сезони се определят от годишния температурен цикъл, а астрономичните – от позицията на Земята спрямо Слънцето. За астрономите зимата започва на 21 декември.

Зимното слънцестоене е времето на най-дългите сенки. Точно сега Слънцето е в най-ниската си позиция в небето и сенките на неговите лъчи са най-дълги.

Пълнолуние в деня на зимното слънцестоене се случва много рядко. От 1793 г. пълнолуние по време на зимното слънцестоене се е случвало само 10 пъти. За последен път такова събитие се състоя през 2010 г., и съвпадна с лунното затъмнение. Следващото пълнолуние в зимното слънцестоене се очаква чак през 2094 година.

Защо се нарича „слънцестоене“? Думата „слънцестоене“ (Solstice) идва от латинската solstitium, което означава „точката, когато Слънцето е спряло“.

Зимното слънцестоене се празнува през цялата човешка история. Римляните са празнували Сатурналиите, германските и скандинавските езичници са празнували Юл, славяните – Коледа. Дори Стоунхендж е свързан със зимното слънцестоене. За да привлекат езичниците към тяхната вяра, християните добавят религиозно значение към традиционните празници. Много коледни обичаи като коледна елха, са пряко свързани с честването на слънцестоенето.