5 причини защо не си струва да играете Hogwarts Legacy

Да, за пореден път пишем за тази игра, но тя е хит в целия свят и няма как да не го направим още няколко пъти. Но се оказва, че не е чак така невероятна, както си представяхме. Може би и на вас се е случило вече, обяснявате на приятел колко страхотна е играта, той я опитва и ви заявява, че не разбирате от игри. Е, може и така да е, защото за феновете на света на Хари Потър играта си има всичко – музиката, атмосферата, препратките към книгите и филмите... Въобще всичко. Но ако си геймър, който не е чак толкова запален по този свят, можеш и да видиш някои пропуски. Така че, след като споделихме 5 причини, заради които да опитате Hogwarts Legacy представени от запален Хари Потър фен, ето ви и 5 причини, поради които не си струва да купувате играта, представени от запален геймър, който вижда и други неща, освен Хари Потър магията.

1. Скучен геймплей

Механиката на бойната система в играта започва да работи напълно едва от втората половина на историята. На първите етапи схватките с врагове могат да ви станат скучни, защото са почти едни и същи, нищо че враговете би трябвало да са различни. Но основният проблем не е процесът на битката, а често повтарящите се опоненти. Трябва да избием познати тъмни магьосници, гоблини и паяци. Периодично тролове, анимаги и омагьосани гигантски доспехи. Като цяло в Hogwarts Legacy разработчиците са събрали доста разновидности на врагове, но на нивата те се използват по такъв начин, че изглежда като атака на клонинги. Страхотните странични куестове с вторични герои са разредени с много дейности като „отидете там и го донесете“ или „ловете и унищожете“. Заедно с повтарящите се герои, този подход е разочароващ. Забавянето на сюжета, разбира се, не е уникален случай, а по-скоро се отнася до негативните аспекти на играта. Освен това отвореният свят извън Хогуортс няма да задоволи всички с качеството на изучаването му. Има разширени зони със същите елементи, лишени от индивидуалност. В същото време такива пространства визуално се сливат в една маса, малко вероятно е да искате да се върнете там. Може би разработчиците и създателите на модификации постепенно ще разрешат този проблем.

2. Досадни функции на играта

Играта има някои познати елементи от игри с отворен свят. Постоянното използване на детективска визия в замъка изглежда странно и не допринася за атмосферата. Разработчиците не са мислили за стелт системата за скрито преминаване дълго време. Система за оборудване с ограничен брой слотове е неорганична за света на магьосниците. Например само няколко заклинания могат да бъдат активни едновременно. И до края на играта ще трябва непрекъснато да влизате в настройките и да вадите или махате определени заклинания, което в един момент става доста дразнещо. Превключването на всички тези атаки по време на битка не е много удобно – трябва да свикнете с това. Освен това понякога персонализирането на героите води до нелепи моменти. Главният герой в кътсцените може да изглежда като току-що завърнал се от маскарад, но в същото време всички наоколо са облечени в училищна униформа. Малко вероятно е такава ярка проява на креативност и лош вкус да е преминала в Хогуортс.

3. Вторичност

Гореспоменатата бойна система е сглобена от познати механики от поредицата Batman Arkham и Middle‑Earth. Атаки, укривания и контраатаки в тази форма има в много игри. Ако не сте фен на вселената на Хари Потър, тогава играта може бързо да ви омръзне. Просто минава дълго време, докато стигнете до момента в който да имате на разположение голям брой комбинации от заклинания. Hogwarts Legacy няма свои собствени геймплей находки. Вражеските лагери, страничните куестове и занаятчийството са отличителните белези на Assassin`s Creed. Магиите тук също са свързани с идеи от други игри. Например Revelio е аналог на детективско зрение за сканиране на околната среда в търсене на интересни обекти от други игри. А пък прословутото заклинание Alohomora за отваряне на врати и сандъци, които са из цялата игра е превърнато в мини-игра, което в един момент става доста досадно, защото е едно и също.

4. Посредствена графика

По отношение на дизайна, разработчиците на играта са за похвала. Интересно е да си на места, които наистина са се получили много готино, най-вече заради цветя издаващи странни звуци, скачащи гъби или зеле със зъби. Но графиката предизвиква смесени чувства. Hogwarts Legacy използва Unreal Engine 4, който предполага, че може всичко да се направи много по-красиво. Но най-вероятно авторите не са успели да оптимизират играта с отворен свят с висока детайлност. Проектът е мултиплатформен, освен това ще бъде пуснат и на предишното поколение конзоли. Следователно не трябва да се очаква пробив от Hogwarts Legacy. Ситуацията е частично спасена от красивото осветление, но проучването на моделите, анимацията и нивото на текстурите ни връщат към игрите от миналото.

5. Технически проблеми

Има случайни замръзвания и спадове на честотата на кадрите на конзолите, но ситуацията е по-лоша при версията за компютър. В допълнение към проблемите с производителността, Hogwarts Legacy има грешки и проблеми. Героят може да падне през картата, един от NPC ще се забие в стената или на екрана ще се появят странни обекти, които определено не принадлежат на това място. По време на разговор вашият събеседник внезапно се осмелява да стане и неуважително да си тръгне – ще трябва да общувате с празно място. Всички тези грешки не унищожават катастрофално играта, те не влияят толкова много, че да искате да излезете от играта и никога да не се връщате към нея. Но просто са досадни. Вярно е, че разработчиците не се отказват от проекта и пускат пачове с корекции.