Защо пръстите ни оставят уникални отпечатъци?

Сигурно сте чували за т. нар. пръстови отпечатъци – те ни преследват през целия ни живот. И още по-интересно е, че всеки човек има различен пръстов отпечатък. Дори напълно еднаквите близнаци – това поне са ни казвали учените. Всички знаем за какво се използват пръстовите отпечатъци, тези странни криволици по ръцете и пръстите ни, които не се променят с възрастта - естествено, за идентификация.  
Какво информация, обаче, носят  те и защо са толкова неповторими и различни дори за еднояйчни близнаци. Отговорите на тези въпроси дават науките дерматоглифика и антропология. Още по-интересното обаче е защо и как се получават тези криволичещи черти по пръстите ни. Представете си следното вътрешният епидермис и вътрешната подкожна тъкан на пръстите ни образуват нещо като сандвич, по средата на който се намира т. нар дермален клетъчен слой. И също като парче сирене между две филий хляб, той бива притискан от двата слоя и по него се образуват различни бразди.

В действителност миниатюрните браздички по кожата на пръстите се оформят още в утробата на майката. Въпреки, че близнаците могат да делят една и съща ДНК, или много голяма част от нея, пръстовите им отпечатъци никога не са еднакви.  Ето защо, те са основно средство в биометрията - науката за разпознаване на хората по физическите им характеристики. Факт е обаче, че има доказателства, че шансовете на двама души да прижеват идентичен отпечатък, макар и много малки, съществуват. Според енциклопедист от 19-ти век на име сър Франсис Галтън, вероятността хора да имат едни и същи отпечатъци на пръстите е едно на 64000000000. Доста е невъзможно, но все пак я има. :-)

В криминалистиката за първи  път се използват пръстови отпечатъци преди век и половина.  Тяхното свойство за идентификация, обаче,  е  познато  още преди много векове. Вавилонците, например, оставяли отпечатъка си върху глина, като подпис под  договор. Китайците пък за целта използвали хартия и мастило.
Първият европеец, решил да използва пръстовите отпечатъци, е британецът Уилям Хершел, служител в индийска компания през втората половина на 19-ти век.  Негово задължение било да изплаща заплатите на местните жители.  Индусите, обаче, му се стрували напълно еднакви и той не можел да ги различава. Те използвали това и се редели по няколко пъти на опашка за пари. За да сложи край на тази практика,  Хершел накарал индусите  да поставят отпечатъците си в специален тефтер, което му позволявало безпогрешно да разпознава личността на получателя.  А през 1860 година той предлага системата си на местен затвор. Шотландският лекар Хенри Фаулдс пък има решаващ  принос за въвеждането в употреба на отпечатъците в съдебномедицинската практика.  Той работел в Япония, където първоначално открил отпечатъци върху древни парчета глина.  Така се  запалил по идеята  за тяхното  по-подробно проучване.  Фаулдс се обръща към известния Чарлз Дарвин, който е негов братовчед, с молба да се създаде класифицираща система за отпечатъците. Дарвин отказва, но предава тази задача на Франсис Галтън, който има световно признати заслуги в областта на дактилоскопията.  

Трябва да се знае, че пръстовите отпечатъци са повече от инструмент за идентифициране на хората. Те ни помагат по-добре да задържаме и чувстваме фините текстури и дребните предмети. например трудно бихме могли да задържаме фините неща като косъм например, ако нямахме тези малки браздички и завъртулки по пръстите си.

Какво всъщност са отпечатъците?
Това са малки бразди в кожата на пръстите. Те се оформят от налягането върху развиващите се пръсти на бебето още в утробата на майката. Досега не е открит случай на двама човека с еднакви отпечатъци. Има шанс едно на 64 милиарда за съвпадение на отпечатъците. Те са по-уникални и от ДНК, генетичния материал във всяка една клетка. Въпреки че идеалните близнаци могат да делят една и съща ДНК, или много голяма част от нея, никога не може да имат еднакви пръстови отпечатъци.
Отпечатъците са една от формите на биометрията, наука, с която хората се идентифицират по физическите им характеристики. Те са най-практичният биометричен показател. Лесни за сваляне и анализ, никога не се променят, дори с напредването на възрастта.
Въпреки че имаме набраздени зони и по краката и ръцете си, които също може да се използват за идентификация, пръстовите отпечатъци са избрани, защото са най-лесни за класификация и сортиране.
Съставени от малки бръчки, отпечатъците имат пори, които са свързани с потните жлези под кожата. За това когато пипнем някаква повърхност, оставяме следи. Всички тези неравности по кожата образуват характерни неравности, наречени свод, спирала и плетеница.

Прочетете още:
Рисуване с пръстови отпечатъци