Виждаш ли това, което и аз?

Не е ли нашият свят едно прекрасно цветно място? Просто погледнете навън. Виждате ли яркозелената трева? Наситеносиньото небе или пък дори мрачните сиви облаци? Може би забелязвате яркооранжевите листа през есента или прекрасни лилави, червени, жълти, бели цветя през пролетта. Да, повечето хора са съгласни, че Земята е страхотно красиво място за живеене. Чудили ли сте се някога обаче дали светът, който виждаме е един и същ? Може би това звучи като луд въпрос, защото все пак живеем на едно и също място, но... Всъщност новите изследвания карат някои учени да смятат, че хората невинаги могат да виждат едни и същи цветове, когато гледат едни и същи неща.

Как е възможно това? Експертите смятат, че възприемането на цветовете може да не е предопределено. Вместо това то може да бъде оформено от света и нашите преживявания в него. Казват, че фактори като настроение, чувства и спомени могат да повлияят на възприемането ни на цветовете. За да разберем напълно, нека разгледаме как хората виждат цвят. Вътре в човешкото око има два типа клетки, които реагират на светлина – наричат се пръчици и колбички. При ярка светлина колбичките помагат на хората да виждат цвят. Дължините на вълната на светлината, отскачаща от обект, активират тези клетки. След това те изпращат сигнали до мозъка. Когато мозъкът получава тези сигнали, човекът вижда цвета на обекта.

От друга страна, пръчиците се активират при слаба светлина или тъмнина. Те не „виждат“ цвят. Те сигнализират мозъка само за нюанси на сивото. Все пак хората виждат цветовете на някои обекти при слаба светлина, защото мозъкът им има спомени за същите тези обекти при ярка светлина. Това доказва, че цветовете, които хората виждат, не се определят само от дължината на вълната на светлината или нашите клетки. Те могат да бъдат засегнати от нашите спомени и други възприятия. Разбира се, експертите вече имат друго доказателство, че не всички хора виждат цветовете еднакво. При хората, които имат цветна слепота (далтонизъм), колбичките са доста по-малко от нормалното. Затова може да им е трудно да разграничат цветовете като червено, зелено, кафяво и оранжево. Други хора може да имат допълнителни колбички, които им помагат да виждат още по-широка гама от цветове. Някои експерти наричат тези хора тетрахромати.

Представете си най-красивия залез, който някога сте виждали. А сега си представете, че човек стои до вас, гледайки същия залез. Поглеждайки към хоризонта, вие се съгласявате, че виждате оранжевия цвят. Но дали вашият „оранжев“ е същият като неговия? Неговият „оранжев“ може да бъде вашето синьо, жълто или зелено. Не е ли невероятно?

Прочетете още някои любопитни цветни факти:
Вкусът на цветовете!
Защо при изгрев и залез небето се оцветява в различни цветове?
С картина и цветове фокус направи и всички впечатли