Защо прозявката е заразна?

Предполагаме, че сте забелязали, а дори ви се е случвало да си говорите с ваше приятелче и то небрежно да се прозее. Докато се чудите, дали на него му е скучно с вас или просто му се спи неусетно откривате, че и вие също сте се прозели след него. Забелявали ли сте как вървите по улицата и ако един човек се прозее то всички, които са го видели след малко правят същото. След това прозявката продължава да се предава така и на другите. Науката все още не е разбрала защо прозявката има такъв ефект, но е факт, че тя е заразна. Предполага се, че това е така просто заради внушение на което мозъкът ни подсъзнателно се поддава. Не е нужно да видим прозявка. Изследвано е, че дори само да чуем прозяване или да прочетем за него, го правим. Прозявате ли се вече? Има голям шанс да го направите поне веднъж, докато четете това. Повечето бозайници, някои птици и риби също се прозяват, но не всички го правят като рефлекс от видяна чужда прозявка. От биологична гледна точка прозяването е стар рефлекс, свързан с работата на стволовата част от мозъка. Ефект от това действие е насълзяването на очите. Овлажняването на ретината всъщност е много важно. Така че вместо да използвате капки за очи срещу сухота, по-добре се прозявайте по-често.

Но заразното прозяване отива отвъд простата внушаемост. Последните проучвания показват, че това явление е свързано и с нашето предразположение към емпатия – способност да се разбере и да се свържете с емоционалните състояния на другите. Звучи странно, но дали сте податливи на заразно прозяване или не действително е свързано с това до точно колко съчувствате на другите. Емпатията е важна част от развитието на познавателните способности. Ние се учим от най-ранна възраст на съпричастност от нашите родители. Психолози са установили, че хората, които не са научени на съпричастност като деца после се оправят много по-трудно в живота си като възрастни. Така че емпатия е важно нещо, но как би могло да е възможно тя и прозявката да бъдат свързани? Психолози от Англия са направили много изследвания и опити, за да се отговори на този въпрос. В своето най-добро изследване, учените избрали 40 студенти по психология и 40 инженери. На всеки студент е казано да седне на един диван в чакалнята, заедно с таен сътрудник, за който той не знае. Ролята на сътрудника на учените била да се прозее няколко пъти докато чака със студента. След това на студентите бил направен емоционален тест. Оказва се, че тези, които проявяват по-голямо чувство на съпричастност по време на теста са се прозяли и повече пъти в чакалнята. Тези открития подкрепят теорията и на лекарите невролози, които стигнали до същото заключение чрез образно изследване на мозъка: заразното прозяване е свързано със същите части на мозъка, които се занимават с емпатията. Тези части се намират в задната част на мозъка. И въпреки, че връзката между заразното прозяване и емпатията е установена, обяснения за връзката все още се разследват.

Процесът е любопитен, но все още не е изцяло дефиниран научно. Прозявката е вид имитация на поведение. Но обяснението, че заразността й е желанието да се споделят емоциите на другите, е едностранчив и непълен отговор. Нормално е да възникне въпросът защо тогава не винаги споделяме кихането, усмивката или сълзите. Като се прозяваме, вследствие на чужда прозявка, по невербален начин съобщаваме, че и ние сме част от тази група. Това важи обаче само за хора, които са склонни на силно изразена съпричастност. Има и такива, при които механизмът действа доста по-ограничено. Това може да е въпрос на характер или на вид заболяване. Аутистите например никога не се поддават на заразата на прозявката. Дишащите през носа без затруднения се прозяват по-малко от тези, които имат изкривена назална стена, удебелена лигавица или полипи. Регулярното поемане на въздух не само доставя необходимото количество въздух на мозъка, но и го охлажда. Това е един от процесите, които му осигуряват нормално функциониране.

Сутрешната прозявка често е съпроводена с протягане на крайниците. Когато сме в неформална обстановка съпровождаме прозявката с издаване на звуци на облекчение. Има хора, които започват да се прозяват и само чувайки тези звуци, без да виждат какво прави човекът. Когато сме съвсем сами, мислейки си за прозяване или представяйки си лицето на познат, който го прави, и ние започваме да се прозяваме. Ефектът е наличен и на друго ниво – когато четем за прозявка или гледаме снимки с прозяващи се. Понякога отговарянето на прозявката с прозявка не е рационално действие. Друг път виждаме прозяващия се, осъзнаваме защо го прави (обикновено защото и ние изпитваме същото – умора, скука) и правим същото. Верижността на прозявката е по-очевидна, когато се наблюдава сред хора в затворено помещение. Когато един от служителите се прозее, неговото действие веднага бива последвано от поне още двама човека, често най-близкостоящите. Заразата на прозявката се разпространява лавинообразно. Заразените двама я предават на още четирима и т.н. Връзката се нарича огледална невронна верига, защото се активират неврони в мозъка, които ни карат да правим това, което сме видели. Свързва се с определено ниво на развитие на различните дялове на човешкия мозък. Ако обаче заразата на прозявката не ви действа, това в никакъв случай не означава, че мозъкът ви не е достатъчно развит. Този механизъм няма нищо общо с интелекта и мозъчните гънки.
Прозявката играе ролята и на синхронизатор между отделни индивиди. В миналото тя е била сигнал за повишено внимание в племето, защото обикновено се е появявала с настъпването на мрака. Като ефект на групата се проявява и в качеството си на знак, че всички трябва да спят. На стража са оставали само определените за това лица. В този смисъл прозявката прилича на реакцията на пиците, когато се събират за сезонните си миграции. Когато видят друга птица, летяща в определената посока, към нея се присъединява друга, към тези две – други две и т.н.

Колко пъти се прозяхте вие, докато го четяхте тази статия?

Снимка: freeimages.com, вижте още:
Защо се прозяваме?
Защо животните се прозяват?