Защо гласът ни звучи различно на запис?

Обичате ли звука на гласа си? Повечето хора го обичат, някои го смятат за меден или дори ангелски. Гласът е единствената част от тялото, ако можем така да се изразим, която всички хора по света, независимо от възрастта си харесват. За тях той е мелодичен, хубав и с точния тембър или поне е така докато не го чуят на запис. Всеки, който се е записвал е попадал на този странен феномен. Гласът от записа сякаш не е твоят, толкова по-различен е, че даже се чудиш това аз ли съм или са ми пуснали грешен запис. На абсолютно всеки му се случва това, когато чуе гласа си за първи път, започва да си мисли: „Това аз ли съм? Така ли звуча наистина? Не може да бъде! Ама гласът ми не е толкова дебел или тънък? Да не би записът да го променя?“

Познайте какво, за щастие науката отдавна е отговорила на тези въпроси и можем да ви кажем само едно – записите никога не лъжат! Гласът, който чувате от тях – това сте вие. Но тогава защо когато говорим с някой приятел за най-новата компютърна игра или разказваме урока по история гласът ни звучи толкова по-различно? Както вече ви намекнахме всичко опира до прости обяснения от науката!

„Механизмите“, които ни помагат да чуваме се намират дълбоко в ушите ни, в пространството на така нареченото вътрешно ухо. Звуците около и вътре в нас достигат по различни начини и пътища до това вътрешно ухо. Повечето звуци, които чуваме в действителност са просто резултат от въздушна проводимост, а самите звуци са просто звукови вълни, които се предават по въздуха. Усилената на макс любима ваша песен, мъркането или настойчивото мяукане на котката ви, гласът на мама, която ни казва, че ни обича – всички тези хубави неща са просто вълни по въздуха. Поне от научна гледна точка. Тези звукови вълни достигат до ушната мида и пътуват през тъпанчето и средното ухо, което е пълно с течност и има форма на спирала и достигат до вътрешното ухо. То пък помага на вълните да достигнат до мозъка, който ги разчита. Това обаче не е единственият начин, по който чуваме. Костите и тъканите в тялото ни също могат да произвеждат звуци.

Така че, когато говорите, гласните ви струни създават звукови вълни, които пътуват из въздуха и достигат до вътрешното ухо. Костите и тъканите обаче също така успяват да хванат тези звукови вълни директно и по този начин гласът, който чуваме е смесица между два начина на предаване на звуците, този по въздуха и този през костите. А когато чувате говора си на запис, той е резултат само от първия начин. Така, тъй като липсва част от предаването на звука, гласът ви звучи доста по-различно.

Иначе казано, когато говорите чувате собствения си глас направо в главата си, така да го кажем, и затова по-ниско честотните вибрации се повишават. Това означава, че гласът ви обикновено звучи по-плътно и дълбоко, отколкото е в действителност. Ето защо, когато го чуете на запис, той обикновено звучи по-тънък и слаб. Но не се притеснявайте, освен, че с всички хора е така, за вас той може и да звучи смешно, но това не означава, че и другите го мислят за такъв.

Направете си опит: запишете гласа си използвайки няколко различни устройства, например телефона, лаптопа, диктофон или настолния компютър. Сравнете различните методи на запис. Дали гласът ви звучи по един и същи начин на всички записи? Помолете приятел или член на семейството да се запише и чуе гласа си, а той какво мисли по въпроса?

Вижте още:
Как чуваме звука
Ушите – удивителният орган на човешкото тяло, който ни позволява да чуем всичко