Вой за помощ

Здравейте, за да бъда честна ще кажа, че никога не съм преживявала кой знае какви приключения. Но винаги си мечтая за едно, сега ще ви разкажа:

Стоях сама в палатката, лежейки по гръб и гледайки нагоре. Малко ме беше страх, въпреки, че на няколко метра от мен бе палатката на родителите ми. Исках да изляза навън знаех, че ако ме нападнеше нещо, имах по-голяма възможност да се спася, ако съм извън палатката. Разкопчах ципа на входа и стъпих върху мъхестата пръст с босия си крак. Прохладният въздух веднага ме лъхна в лицето. Изведнъж почувствах силен порив вътре в мен, беше зов. Краката ми се раздвижиха сами и аз се втурнах в лудешки бяг из гората. Клечки и камъчета се забиваха в стъпала ми, но не ги усещах. Накрая стигнах до брега на реката, нагазих вътре. Хладката вода ме стъписа и извади от транса в който бях изпаднала. Страхът отново ме облада, в този момент се проклинах за всички страшни филми, които бях изгледала.

Чух силен вълчи вой, всяка една молекула в мен застина от ужас. Започнах да се оглеждам, очаквайки нещо да ме връхлети всеки момент от сенките. Не смеех да изпищя или да побягна, тогава чух воят отново,  беше съвсем близо. Заслушах се, той не звучеше властно и свирепо, както очаквах. В него имаше печална нотка. Тогава забелязах раздвижване от дясната си страна, бързо извърнах поглед натам и видях един голям и черен вълк. Проницателните му жълти очи ме гледаха умно, а силното му и издължено тяло се гърчеше по странен начин. Кракът му беше хванат във въжена примка. Въпреки, че бях вцепенена, се насилих да се приближа малко, трябваше да му помогна. И все пак не можех да го направя, без да прекрача границата на личното му пространство и той да не ме нападне.

Почти се съмваше, имаше опасност хората поставили примката да дойдат, за да проверят дали се е хванало нещо. Трябваше да мисля бързо, тогава забелязах, че въжето беше омотано около дървото, на няколко сантиметра от мен. Извадих малко ножче от джоба на панталона си, но чух неясни гласове в далечината. Плъзнах ножа по дебелото въже и ми отне немалко време да го срежа. Вече свободен, вълкът се загуби из гъстите шубраци, а аз се затичах по пътеката обратно към лагера и се шмугнах бързо в платката. Сигурна бях, че гласовете, които чух, са на бракониерите.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“