Капибара – екзотичният домашен любимец

През последните няколко години стана много модерно у дома да отглеждаме все по-екзотични животни. Домашните любимци като котки и кучета, все по-често се изместват от папагали, игуани, африкански таралежи, гекони и много други подобни. Дори домашните гризачи вече не са това, което бяха. Когато чуем думата „гризач“, обикновено се сещаме за някоя малка мишка или хамстер, но всъщност най-големият гризач – капибара – достига до 130 см и 65 килограма. Това е най-големият гризач в света и вече все по-често намира любовта и грижите на различни хора по света и особено на децата. И как няма, представете си само да имате за домашен любимец огромно морско свинче с размерите на куче, колкото немска овчарка например, капибара е точно това.
Вглеждайки се в миналото на това животинче, ние научаваме, че колонизаторите в Южна Америка го отглеждали за месо. В тези далечни времена хората дори нарочно хващали животните, защото смятали, че те вредят на земеделието, като изяждат растенията. Години по-късно обаче се оказало, че хората много грешат. В действителност капибарите ядат водорасли и обичат да прекарват по-голямата част от времето си във водата – езеро, река или друг воден басейн. Тези големи морски свинчета са отлични плувци. Поради тази любов към водата и приликата им със свинчетата, капибарите често са наричани и водни свинчета. Капибара е много интересно и дружелюбно животно. В дивата природа то живее близо до водни басейни, тъй като е отличен плувец и гмурец. Обикновено обитава гъстата растителност около езера, реки или блата и затова не е чудно, че на някои езици името му се превежда като „господар на тревите“.

Капибара се справя отлично както на сушата, така и във водата. Крайниците му са снабдени с ципи, които подпомагат придвижването му във водна среда, тъй като точно водата се превръща в негово убежище от опасните хищници. Всъщност капибара може безпроблемно да издържи до пет минути под водата, а когато се налага, е в състояние дори да спи там, като подава на повърхността само носа си. Козината на този бозайник е доста рядка, ето защо той често се търкаля в калта, като така си създава нещо като „броня“ от засъхнала кал, която го спасява от слънчеви изгаряния.
Обикновено женската ражда веднъж годишно, като бременността трае около 110 дни. Броят на родените малки може да варира от 3 до 8. Майката ги кърми около четири месеца, въпреки, че те започват да се хранят с трева още след първата седмица от раждането си.

Днес питомни капибари могат да живеят в къщи и апартаменти. Те никак не са капризни. Лесно се опитомяват и привързват към хората. Тези животни са много интелигентни и могат да бъдат научени на различни трикове. Не е трудно дори да се приучат да ходят на каишка, подобно на кучетата. Но важно условие при тяхното отглеждане, е осигуряването на воден басейн, където животното може да се гмурка.
Изхранването им е лесно. Семена, плодове, зеленчуци, трева или сено са напълно достатъчни за тяхното ежедневно меню. Апартамент в града, разбира се, не е най-добрият вариант за пълноценен живот на този голям хубавец. Капибарите са най-щастливи, когато са близо до природата. Но това не им пречи да се успокоят и да свикнат и с града. С подходящи грижи и голямо чувство за отговорност можете спокойно да отгледате този прекрасен и миролюбив гризач. Когато хората видят, че имате огромна мишка, която дори обича да плува, повярвайте, ще впечатлите всички – роднините, приятелите и съседите. Все пак знайте, че трябва наистина да искате това животно и да го обгърнете с цялата си любов и грижи.

Снимки: freeimages.com