Черният дракон

Катя беше съвсем обикновено момиче. Имаше стройна фигура, зелени очи и карамелено руса коса, която обикновено е сплетена на плитка. Беше облечена в сладка лятна риза, къси летни дънки и черни сандали. Тя се разхождаше из гората, заедно със своето куче на име Ръсел. То беше от порода басет и обикновено когато ходеше, застъпваше дългите си уши, но сега беше вдигнало високо глава и душеше топлия летен въздух... Смразяващ рев разкъса тишината. Катя застина на място, изпускайки повода на Ръсел, който изплашено избяга в шубраците.
– О, стига де... – измърмори разочаровано момичето и се опита да проследи кучето, но вместо това се озова на една поляна... Там на сухата трева беше легнал един дракон. Той беше много красив, с изящен врат, шарени очи и тяло, покрито цялото с черни люспи, които блестяха като обсидианови на лятното слънце. Катя беше замръзнала на място... не можеше да повярва на очите си. Докато внимателно оглеждаше животното, тя забеляза, че един от краката му е обвит с ръждива тел. Момичето се доближи бавно и я докосна.
– Аргх! – изви жално той, като накара Катя да подскочи.
– Спокойно... – прошепна тя и го погали по носа.
После се наведе и започна да развързва телта... Щом драконът вече беше свободен, той литна нагоре и затанцува из въздуха, хвърляйки големи туфи огън към небето. После се отдалечи, но Катя остана загледана нагоре... Изведнъж зад нея се чуха леки стъпки, нещо я бутна по крака, тя се обърна рязко... Там стоеше Ръсел. Момичето се усмихна и прегърна своето куче.