Светлосиният балон

Светлосиният балон се чувствал голям и красив. Той бил закачен на една връзка с негови събратя и очаквал някой да го купи за детето си. Продавачът подвиквал:
– Балони... балони... шарени балони. Купете си балон!
Духнал силен вятър. Повдигнал със силните си ръце балона, откъснал го от връзката и го понесъл над огромния свят. Летял балонът дълго. Летял над морета и планини.
“Приличам на светлосиня птица в небето. Ах, как искам някое дете да си играе с мен! Мястото ми не е тук.”

Така си мислел балонът, докато се носел над обширния свят. Вятърът утихнал. Бавно и постепенно балонът започнал да се спуска към земята. В един двор плачело дете. Балонът се насочил към него и паднал в ръцете му.
– Мамо, имам най-красивия светлосин балон на света. Падна от небето право в ръцете ми.
То здраво притиснало балона към гърдите си. Светлосиният балон чул как бие щастливото детско сърце и се почувствал щастлив. Детето се затичало към своите приятели и извикало:
– Вижте, имам балон, който е най-красивият на света!

Спънало се от един камък и паднало. Балонът излетял от ръцете му и се забил в близкия трендафилов храст. ПУК! Миг преди това светлосиният балон си помислил:
“Щастливец съм, бях прегръщан от вятъра и целунат от слънцето, подарих щастие на тъжно дете, а кой балон може да се похвали с толкова много приключения в краткото си съществуване?”

Светлосиният балон се спукал, но приказката за него още се разказва от светлосинята пътека на Дъгата.