Смешна история с дракони

Имаше едно време в едно далечно кралство, един стар и мързелив дракон, ама толкова мързелив, че даже не му се ставаше, за да се презареди с Бобовдолски въглища за огнен дух. Та за това излегнат на една скала блажено си слушаше : "К'мон бейби, лет май файър", усилил "волумето" до пределния "MAX" , дразнейки с това и без друго вечно намусените си съседки – Ламята Спаска и Ламята от тримата братя и златната ябълка. Не щеш ли изведнъж, дали от кеф или от нещо друго, драконът взе, че леко се надигна, излезе от състоянието си на мързел и прехапал език припявайки се изправи, а някъде там Спаска кокетно пърхаше с миглички, което предизвикваше малки бури в близките месности и тихо хихикаше. "Дракон да си" – изрече си Огнедишащ Грмокрилкин, когото всички приятели наричаха галено Огнедий... По едно време Оги се усети, че е време да спре да се перчи сам пред себе си и да се заеме с бойната задача – да приватизира мис "Принцеса Илядо триста деветдесет и шесто лето" от царство ООД , обаче нали придобивайки такова ценно имущество, после трябваше да плаща и данъци върху придобитото, та за туй първо се запъти към своя счетоводител Светул Потайников. Оги имаше крила, ама го мързеше да ги разперва само за седем планини. По едно време седна и се замисли. От друга страна погледнато, Спаска също си струваше всички усилия, че и повече дори. Що пък да гони дивото, като на два крака от бърлогата си има питомна. Колко беше питомно, то си е друг въпрос, ама си беше едно крило разстояние. Речено-сторено!

Помоли мечока Комеч да му направи пръстен. Взел ценното колелце, усмихнат и доволен от себе си, Оги бодро закрачи обратно и ей го на Спаскината врата.Почука,изкашля малко дим,коленичи и направи най-романтичното предложение на което беше способен. Обаче ей на, пак беля! И Спаска реши да се посъветва със счетоводителя Светул Потайников... Държеше на брачните договори. Все пак си беше една твърде модерна ламя!