Непослушанието

Всеки знае, дори и най-малкият първолак, че да се държиш добре е много трудно. Да, това е така, но всеки знае и че родителите много обичат, когато децата слушат. Например, ти искаш да излезеш навън и да играеш, а родителите веднага започват да търсят причина да ти се карат – „защо не си прибрал дрехите си“, или „написал ли си домашното си“. Но всички тези забележки и караници родителите говорят само, защото са загрижени за децата си. Например аз познавах едно дете на име Гошо, той беше момче на 8-9 години и хич не обичаше да върши задълженията си. Разбира се, след много усилия да го накарат да свърши нещо, неговите родители се отказаха да му правят каквато и да е забележка. Оттогава той не беше никак добро дете. Той удряше, обиждаше и се подиграваше на другите. Никой не харесваше Гошо.

Един ден той отиде на училище, както винаги – той винаги пристигаше по време на втория учебен час, с разрошена коса, почерняло от калта лице, в която допреди малко беше и връзките му бяха развързани, защото той още не можеше да ги връзва. Той веднага влезе и зае мястото си, но учителката сърдито му каза:
– Веднага се върни до вратата!
Гошо стоя цял час там, чак докато не би звънеца за междучасието. Може би си мислите, че Гошо не е умен или не учи, не дори напротив – той учеше своите уроци, но само когато му се учеше.

След години Гошо порасна. Когато го видях не го познах. Той не изглеждаше като другите хора, които се разхождаха по улицата, беше с дълга брада, скъсани обувки (които разбира се не бяха вързани) и голямо закърпено палто. Тогава той каза:
– Когато бях малък не слушах родителите си, а днес съжалявам за това!