География

Начало | География | Серенгети – едно африканско приключение

Серенгети – едно африканско приключение

Аз детето | 2016-09-07

Серенгети – едно африканско приключение

Серенгети е един от най-известните паркове на Африка. Той е включен в много документални филми и е така зашеметяващо красив, че е обявен за Световно наследство на ЮНЕСКО. Той е дом на грандиозната миграция на антилопите гну и предлага най-висок клас гледане на дивата природа през цялата година. Паркът всъщност е географски регион в Африка. Той се намира в северната част на Танзания и се простира на югозапад от Кения. Той се простира на 30 000 кв. км (около 12 000 кв. мили). В кенийската част на Серенгети е известен като Масаи Mара. Серенгети е домакин на най-голямата миграция на бозайници в света. Този природен феномен му помага да бъде едно от седемте природни чудеса на Африка, и едно от десетте природни туристически чудеса на света.
Серенгети също се слави с големия си брой лъвове и е едно от най-добрите места за наблюдение на африканските животни в естествената им среда. Всъщност Серенгети е общо име, което обединява Националния парк Серенгети в Танзания и няколко резервата. В този район живеят повече от 70 вида по-големи бозайници и около 500 вида малки животинчета и растения. Това голямо разнообразие по отношение на видовете се дължи на разнообразни местообитания, вариращи от крайречни гори, блата, пустини, пасища и гори. Антилопи, газели, зебри и биволи са едни от най-често срещаните едри бозайници в региона.

Паркът е създаден през 1951 г., като резерват за диви животни, който заема огромна площ от територията на Северна Танзания. Серенгети означава „безкрайни равнини“ на езика на масаите и това име напълно подхожда на този необятен и чуден парк. В миналото голяма част от Серенгети е била известна на хората по света като Земята на Масаите. Масаите са известни като свирепи воини и живеят заедно с най-дивите животни. Не понасят яденето на дивеч и ловенето на редки птици, прехранвали се изключително само с добитъка си. Исторически погледнато, това не е било съвсем вярно, но племето поддържало тази репутация, за да се противопоставя на убиването на животните и използването на природните ресурси от новопристигналите европейци. За съжаление в продължение на няколко години тежка болест стопява масаите и животните в региона едновременно. Серенгети започва да се опустошава след като племето го няма и затова важните хора в Танзания вземат решението да го направят защитена зона.



Благодарение на това всяка година можем да наблюдаваме огромната и изключителна миграция на антилопите гну. Тази миграция е природен феномен и се определя от наличието на храна в определени места по определено време от годината. Тази фаза трае приблизително от януари до март, когато започва сезонът на раждането на малките – време, когато има изобилие от дъжд и трева на разположение за 260 000 животни, която предхожда 1,7 милиона антилопи гну и стотиците хиляди други тревопасни животни, включително около 470 000 газели. През февруари гну прекарват времето си на тревни равнини в югоизточната част на парка, веднага след като дъждовете свършат и стане май месец, животните започват да се местят към северозападната част на парка, където по това време има вкусна зелена трева. В началото на ноември с началото на кратките дъждове миграцията започва да се движи отново към юг, до тревните равнини на юг и изток и това се повтаря всяка година.

Национален парк Серенгети е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. На територията на парка се намира областта Серонера, където професор Бернхард Гжимек и Михаел Гжимек са изучавали черните носорози.

Снимки: Pictures.reuters.com



Коментари
5 коментара

Марияна Лозева, 9 г.,

Публикувано на 10.07.2014

Якоооооооооооооооооооооооо!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

есра мехмедали , 12 г.,

Публикувано на 09.11.2016

географията е хуубаво нещо

Виктория Атанасова, 12 г.,

Публикувано на 04.12.2016

Много хубави неща!! Наистина миграцията не антилопите гну е 3ашеметяваща и си стува да я видиш наистина !!

Кръстан Кръстанов , 12 г.,

Публикувано на 09.02.2017

Който го е написал му се възхищавам

Патриша , 13 г.,

Публикувано на 31.03.2020

ИХАА

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град