Седемте рилски езера – най-красивите в България
Национален парк „Рила“ е най-големият парк в България. Разположен е на 100 километра южно от София и обхваща централните и най-високи части на Рила планина. Паркът е богат на красива природа, редки растителни и животински видове и исторически паметници със световно значение. Едни от най-големите български реки извират оттук. Площта на парка е 81 000 хектара, от които 53 000 хектара гори. В границите на парка има 4 резервата. Той е създаден с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни реки на Балканския полуостров – Марица. Паркът се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, повечето с ледников произход. На територията на парка се намират четири български резервата – Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите защитени територии в Европа. Двата резервата „Парангалица“ и „Маричини езера“ са част от световната мрежа на биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера“.
Там се намира и нашата най-голяма гордост – Седемте Рилски езера. Те безспорно са една от най-впечатляващите ни природни забележителности. Всеки, който е ходил там ще ви каже, че са и едно приказно място, което заслужава да се види.
Седемте езера са разположени в Дамгския дял на Северозападна Рила планина. Те имат ледников произход. Разположени са стъпаловидно в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и Харамията. Всяко едно от езерата има собствено име, в зависимост от формата и особеностите си. Най-високо разположеното езеро е Сълзата. То е наречено така заради кристално чистите си води. Намира се на надморска височина 2535 м под Отовишки връх. Следва Окото – най-дълбокото от езерата – 37,5 м, с характерна овална форма и наситено син цвят при добро време. В това езеро са правени водолазни спускания с научна цел. Под него е Бъбрека – вглеждайки се във формата му, човек не може да измисли по-точно наименование на това езеро с площ 85 декара и стръмни скалисти брегове. Следващото езеро е Близнака – широко и стеснено по средата като пясъчен часовник, в безводни години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. По-надолу по пътеката се намират Трилистника и Рибното езеро, с разположената на брега му хижа „Седемте езера“. Най-ниско разположеното езеро – на 2095 м надморска височина – Долното, дава началото на река Джерман. Всички езера са свързани с тесни поточета.
Легендата за Седемте Рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на планетата Земя още не се били появили съвременните хора, в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом...
Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко едно живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целия свят.
Но за нещастие един ден злите сили преминали покрай техния дом. Като видели, че съществува такова красиво място, завидели на семейното им щастие, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения започнали да тресат земята...
Мъжът великан защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само увеличило тяхната огромна злоба и жестокост и били решени да свършат пъкленото си дело докрай.
В една тежка битка, младият великан паднал убит. Доволни от постижението си злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долчини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите и бликали безспир и се стичали по хребетите право в долчините. Леели се и се събирали в тях... образували се бистри езера, чистотата на които поразявала всеки.
Преди езерото „Бъбрека“ планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото „Сълзата“, на която са „изобразени“ мъж и жена в огромни размери. Според легендата това са фигурите на двамата влюбени, които ще останат да „пазят“ вечно своя красив дом.
В някои от езерата живеят рибки – лещанка и пъстърва, но като цяло биоразнообразието е бедно заради студената планинска вода. Езерата се захранват от топенето на снега и от дъждове.
Снимка: wikipedia.org
Вижте още:
Национален парк „Рила“ – един от трите най-големи национални парка на България
