Приключенията на принцеса Клара

Имало едно време принцеса на име Клара, която живеела високо в Хималаите, сам-самичка.

Преди да починат нейните родители ѝ разказали, че на най-високия връх на планината има вълшебно писмо, в което е скрита тайна. Принцеса Клара решила да тръгне на следващия ден. Цяла нощ се въртяла. Сънувала страница пожълтяла, с цифри най-различни, даже хаотични. Напътствия ѝ дава и някого побеждава, но незнайно, кой е той, защото яде вафла „Трой“. На сутринта принцесата избрала да последва напътствията от странния си сън. Приготвила се и потеглила на път.

На скалата до нея видяла цифра едно и се досетила, че това била първата изписана подред цифра, появила ѝ се насън. Тръгнала напред и изкачвайки се нагоре стигнала до разклонение на пътя. Погледнала вляво и видяла калинка с четири златни точици, които проблясквали. Обърнала се надясно и видяла похабена обувка с нечовешки размер, а на нея едва се виждала полузаличена цифра девет. В този момент се сетила, че вече е виждала тези цифри в своя сън. Тогава калинката проговорила с човешки глас:

– Слушай внимателно и помисли. Отговорът свой ни кажи, но не се бави, иначе вкъщи отиваш си ти.

Обувката подскочила и бързо заговорила:

– Какво е това, което дава сила на един незнаен герой?

– Вафла „Трой“. – прекъснала го принцеса Клара.

Изведнъж обувката с нечовешки размер изчезнала и принцесата тръгнала наляво, следвайки калинката, а тя я отвела към следващото изпитание.Когато спрели принцесата се обърнала да попита калинката къде се намират и защо са там, но тя вече била изчезнала. Принцеса Клара се обърнала напред и в този момент пред нея паднал ключ, на който била гравирана цифра шест. Взела ключа и в миг се появили три ковчежета. Разгледала ги добре и се досетила, че има само един шанс да отключи някое от тях. Решила да провери. Чукнала върху първото и дочула кух звук. Почукала върху второто-същия шум. Едва когато била сигурна, сложила ключа в третата ключалка и.оттам изскочила вафла „Трой“ и с човешки глас заговорила:

– Здравей, аз съм вафла Трой. А ти как се казваш?

– Казвам се Клара и съм тук, за да намеря вълшебното писмо. Ще ми помогнеш ли?

– Да, естествено. – отвърнала вафлата. – Хайде да тръгваме!

Тръгнала Клара след вафлата и така стигнали до тайнствена врата със странен код, който изглеждал така:
Стрелката нагоре натисни
и буквата отгатни,
думите подреди
и лабиринта намери!

Принцеса Клара се зачудила какви са тези думи, а вафла „Трой“ се обадила:
– Изпиши моето име!

Девойката послушала съвета и набързо подредила правилно буквите. Изведнъж вратата към лабиринта се отворила и те влезли навътре. Следвали пътеките на лабиринта и почти стигнали до края му, когато внезапно един сокол прелетял от върха на планината, грабнал вафла Трой и я налапал набързо. Принцесата се изненадала, но решила да стигне до края. А там видяла асансьор, който водел до върха. Не се подвоумила нито за миг и се изкачила с асансьора нагоре. Щом стигнала на върха я посрещнал незнаен герой, който си похапвал сладко сладко вафла Трой. Той се обърнал към нея и ѝ казал:

– Ще ти задам една задача, с която направо ще те разплача. Спомни си ти цифрите по пътя си, а и тяхната подредба, а после ще пусна музика от моята уредба. Ще ти дам едно вълшебно писмо, от което бликва злато и сребро. Клара затворила очи, спомнила си бързо всички цифри. Изрекла ги на глас и музика зазвучала в този час. А в ръцете й незнайно откъде писмо вълшебно долетяло.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“