Приказната коледна нощ на Бетина

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси.
И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

 Бетина се намира в някаква много странна стая. Там видя много джуджета (беше чела за тях в "Снежанка") да измайсторяват играчки. На Бети и стана наистина интересно, затова тръгна да разглежда по-добре стаята. "Какво чудно място! И колко много и различни цветове!" – помисли си мишчицата.
Тръгна по коридора и се озова пред вратата на друга стая. Вратата беше голяма, бяла и леко открехната. Мишчицата успя да влезе. Стаята бе огромна и красиво украсена. Имаше камина със закачени чорапи и други играчки. Пред огъня имаше кресло. Първоначално Бетина си помислили, че е празно, но после забеляза, че то се мърда, а от едната му страна стърчи нещо. Тя се шмугна и вида висок, дебеличък възрастен мъж, облечен в странен червен(макар да не знаеше името на цвета) костюм и шапка, с дълга побеляла коса и брада, дебели вежди и с очила. Той четеше някакви книжа и пиеше горещо кафе. Като забеляза мишчицата, я извика:
– Ела, малка  мишчице! Не се страхувай! Ти сигурно си Бетина, нали? Ела и ми седни на коленете.
Мишката го послуша. Отиде и седна до него.
– Кой сте Вие, г-не? – попита тя.
– Аз съм Дядо Коледа. Не си ли чувала за  мен?
Леко притеснена, тя кимна в знак на „не“. Но после добави „Но Вие може да ми разкажете за себе си!“.
И така, Дядо Коледа и заразказва за празника Коледа (и Рождество Христово), за него, за обичаите  – изпращането на писма, елхата, раздаването на подаръци. Даже и показа елените, които впрегнати в шейната, мирно седяха и хрупаха прясна трева. Разведе я из цялата работилница.

През цялото време Бетина го слушаше без да продума, с особено внимание. Попринцип рядко се спираше на едно място. Изведнъж големият часовник заби.
– Ай, ай… Закъснях! Трябва веднага да потеглям. Бетина, ти искаш ли да дойдеш с мен? – каза старецът.
– С удоволствие! – развълнувано отвърна мишчицата.
– Е, тогава какво чакаме?! Да се качваме в шейната.

И двамата поеха. Случиха им се много приключение по пътя – замалко да се блъснат в едно дърво, Бетина се бе завързала с панделката на един от подаръците, но се измъкна, падна и в чувала на Дядо Коледа, в който подаръците никога не свършват. Видя и много забележителности като Статуята на Свободата в Ню Йорк (САЩ), Айфеловата кула  (Париж, Франция), Тадж Махал (гр. Агра, Индия), посети и България. Научи доста интересни неща. Видя толкова много цветове (Беше им научила имената, защото Дядо Коледа и ги каза).
На връщане за Северния  полюс добрият старец я пита:
– Хареса ли ти приказната вечер?
– О, разбира се! Бе направо Вълшебно! Жалко, че Коледа трае толкова малко! Но остава толкова хубави спомени! Никога няма да я забравя!
– Радвам сe, че ти е било приятно! А  сега ми кажи, според теб какъв  е смисъла на Коледа?
Много на нейно място биха казали подаръците или украсата, но не.
–Аз мисля, - започна мишката – че смисълът  на този светъл празник е  да се чества Раждането на  Иисус Христос, който е дошъл  да ни спаси. Всички заедно  да се съберем, да прекараме  малко време с най-близките  си хора. Всички да сме много  щастливи, да забравим проблеми си…
Дядо Коледа остана много доволен от този отговор!
– Виждам, че си  наистина умна мишка! Хо, Хо, Хо! – похвали я той.

Като се прибра у  дома, Бетина веднага отиде при  семейство си. Разказа им чудната  история и ги помоли да празнуват  Коледа. Сложиха си бяла елха  и си направиха подаръци.
На сутринта Бетина се събуди първа и мигом отиде до елхата. Но тя не беше същата. Беше много по–голяма и украсена. Под нея бяха сложени много подаръци. Един и  привлече вниманието и. Беше опакован в блестяща хартия.
„Не е бял!“ – развълнува се мишката. Веднага отиде да го отвори. Бе завързан с една голяма червена панделка. Когато го отвори, белушката намери вътре…Веднага след това отиде до стената, където се намираше вратата, отвори я и забеляза, че беше празна. Нямаше я работилницата, не се чуваше смеха на работливите джуджета, нямаше го и милият старец. Но тя продължаваше  да вижда в съзнанието си. Чуваше неговото „Хо, Хо, Хо!“.

 Според Вас какво  е намерила вътре мишката? Ако си мислите, че е сирене, дреха или нещо подобно, то трябва да знаете, че грешите. Там намери писмо от Дядо Коледа. Ето какво гласеше то:

Мила Бетина,

Много ти благодаря, че ми помогна да разнеса всички подаръци на милите и послушни деца. Без тебе едва ли щях да свърша толкова бърз. Затова съм ти толкова признателен! Надявам се наистина да ти е било приятно! Но най-много е радвам, че откри смисъла на Коледа! Малко хора и животинки го разбират!
Довиждане! До другата година! А, и надявам си украсата да ти е харесала!

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".