Приказка за приказките – III част

(Посвещава се на Срич – моето куче)

Вие, които сте чели моята „Приказка на приказките – 2 част“, знаете колко много се притеснявах в нея от това, че целият свят ще научи някои тайни, за които той още не е готов. И да ви кажа – светът не само, че не е готов да чуе някои истини, а не е готов и да ги повярва, когато ги чуе. И само това спаси Страната на чудесата! Както често се случва – хората не отдават голямо значение на обещанията си. Мислят си: „Абе, аз сега да обещая, пък после ще му мисля.“ Момчето, което поверих на грижите на Кентавъра, не само бе яздило Еднорог, нещо, което е огромна почит в страната на чудесата, срещу обещанието да си мълчи, а и още щом се завърна заля всички с разказите си, за това, което бе преживяло там. Но както вече писах, хората вярват, че... Прибрах се вкъщи с намерението. Но какво се беше променило?! Беше някак си бухнал – сякаш беше сладкиш, който току-що излиза от фурната. Вече имах опит с подобни неща, за това се приближих до една от картините на стената и отчупих едно парченце от нея. Пъхнах го в устата си и... – както и си мислех! Кафяв шоколад за стъблата на дърветата, бял шоколад за небето и зелена захарна глазура за тревата и листата на дърветата. Едно беше сигурно – това не бяха боите, с които я бях нарисувал. Не че ги бях вкусвал... Излязох на терасата. И какво видях там?! Всичките къщи наоколо изглеждаха като направени от разни сладки неща. Излязох веднага на улицата. Чувствах се като мравка в голяма сладкарница. Ако бях обикновено дете, щях веднага да се нахвърля върху къщите. Но се замислих – по улиците нямаше никакви хора. Не беше трудно да се досетя кой сега охка в леглото с болки в корема. Не напразно сладките неща в обикновения свят са с малки размери! Моите приятели.