Vip интервю
Посланикът на "Забавното лятно четене" Роси Кота разказва за книгите и детството си
Роси Кота е артистичният псевдоним на писателката Росица Иванова, която е един от тазгодишните посланици на кампанията на Az-deteto.bg „Забавното лятно четене". Роси е автор на книгата „Морето, Мидата и други истории", предназначена за деца, но пък бързо се превръща в любима книга и на възрастните.
Специално за читателите на Az-deteto.bg, Роси Кота отговори на няколко въпроса...
Любим детски автор?
Ханс Кристиян Андерсен.
Любима детска книга?
Приказките на Андерсен. Любими са ми и до днес.
Любим герой?
Бабата от приказката на Андерсен – „Каквото стори дядо, все е хубаво“. Защото за мен тя отразява смисъла на отношенията между хората и смисъла на това хората да са заедно.
Каква мечтаехте да станете като пораснете?
Да стана актриса или нещо, свързано с явяване на сцена.
Сбъднахте ли поне една своя детска мечта?
Да. Сбъднах точно тази мечта, защото и в момента съм на сцена, макар и по друг начин – чрез книгата си.
Най-милият детски спомен?
Помня едно лято в Русе, но тогава бях при другата си баба – тази, която не беше библиотекарка, но също изключителна жена. Тя се казваше Анна. Имах и дядо – нейният съпруг, дядо Матей. Дядо Матей много обичаше люти чушки. Тази история се случи, когато бях на не повече от 7 години.
Един ден баба ме прати на пазар до магазина, за да купя зеленчуци. Аз така и направих. Отидох и купих каквото ми беше поръчала по списък, но видях, че в магазина има люти чушки и реших да купя и да зарадвам дядо. Когато продавачката ме попита колко да ми претегли, аз не знаех какво да отговоря и казах на посоки 500 грама. Нямах представа какво количество е това. Оказа се накрая, че те струваха повече отколкото всичко което ми беше поръчала баба, защото сезонът беше ранен за люти чушки. Платих с всички пари които имах, а баба преди това беше изчислила всичко точно и ми беше казала какво ресто трябва да върна. Тръгнах със свито сърце към вкъщи. Мислех, че страшно ще ми се карат за скъпите люти чушки. Разказах на дядо и баба, вече разплакана, какво бях направила. Тогава вместо да ми се скарат, както аз си мислех, те ме прегърнаха и двамата, след което дълго се смяхме. А дядо, всеки път преди да посегне към лютите чушки, ме целуваше и ми благодареше.
Детството ухае на...?
Ванилия, от козунаците за Великден и сладките за Коледа.
Вижте още:
Марина Станчева мечтае да бъде писателка
Интервю с писателката Кина Къдрева – авторка на „Таралежчето Черешко“