Мирослав Цветанов за театъра, куклите и детските мечти

Доц. д-р Мирослав Цветанов е български актьор, сценограф и учен. Е, как ги съчетава тези неща не знам. Може би ще разберете когато отидете да гледате някоя постановка на Малък куклен театър "Слон". Как един такъв голям човек може да си преобрази гласа и по цял ден да си играе с кукли..., а  после да седне и да напише някоя важна рецензия и някоя статия със сложни думи.
За това се изисква талант и естествено много време и труд. А чичо ви Миро намира време за всичко и го прави с много любов и отдаденост. Нали знаете винаги си личи когато правиш нещо от сърце. А освен всичко това той намира време и да обучава деца как да играят с кукли и как и те един ден да станат големи актьори.
 
Какъв мечтаехте да станете като малък?
Художник. Но не просто художник – живописец, а нещо по..., нещо като Леонардо. Винаги са ме впечатлявали рисунките му на разни причудливи апарати и механизми.
Сега освен актьор съм и преподавател по технология на кукления театър, и точно това ми дава възможност в нашите спектакли да работят именно такива причудливи неща, каквито предизвикваха детския ми възторг, разглеждайки скиците ва великия гений.
 
Като дете свит или общителен бяхте?
Не обичах да съм център на внимание, но исках около мен да се случват много неща. По стечение на обстоятелствата моето семейство винаги е било притегателно място за различни хора на изкуството. Сред тях се чувствах във вихъра на събитията, а за едно дете това е повече от прекрасно.
 
Лесно ли е да си актьор?
Въпросът би трябвало да бъде: “Лесно ли е да станеш актьор?”, защото изразът “трудно ми е да творя” е оксиморон. Ако ти е трудно на сцената, пред платното, или срещу камерата – означава че това действие по някакъв начин те измъчва. Така че буквалният отговор на въпроса е – да, лесно е да бъдеш актьор. Но ти си само тогава актьор, когато можеш да бъдеш истински творец. В противен случай на сцената седи един истински фигурант-мъченик. Такъв не би могъл да внуши никому нищо.
 
Кой беше любимият Ви предмет в училище?
Ботаника, зоология и биология. По късно открих, че физиката и геометрията са като космос, който ме привлича – обичам и тях.
 
Как решихте да се занимавате с театър?
В рода ми от десетки поколения има свещеници, търговци и артисти (музиканти, актьори и художници). В съзнателния си живот обаче съм се формирал в средата на последните. Ето че на финала се превърнах в актьор – член на СБХ. В действителност обаче бих се радвал, ако съм просто Артист.
 
Коя е любимата Ви постановка?
Гледал съм много от най-големите звезди на световния театър за ХХ век. Преди няколко години харесах “Дон Жуан в Венеции” на Архангелския куклен театър. Макар и много различни тези творби са ме възхитили по свой уникален начин.Така че, аз не избирам “любима” постановка, а очаквам с надежда следващата, която ще ме възхити.
 
Кой е любимият Ви куклен герой?
Онзи, който и утре ще започнем да създаваме с цялата си любов и професионализъм.
 
Пожелайте нещо на българските деца.
Обичайте и търсете изкуството! За човешкия дух то е това, което са слънцето и водата за цветята. За да разцъфне обаче с цялата си прелест – не позволявайте да поднасят на вашата душа изкуство, което не предизвиква възторга ви!