Охлюв за домашен любимец?

Помните ли детската залъгалка: „Охльо-бохльо, покажи си рогцата, да ги видим бели ли са, черни ли са“? Едва ли има дете, което да не е съзерцавало с възхищение как намереният в тревата охлюв свива и разпуска рогцата си. Изглежда, че с годините тази възхита не намалява, което обяснява защо все повече набира сила модата да се отглеждат охлюви като… домашни любимци. И нищо чудно, много хора твърдят, че охлювите имат много преимущества пред другите домашни любимци и точно затова отглеждането им в домашни условия става все по-популярно и по-популярно. Макар че тези приятели са известни като мудни и бавни, излизащи само на дъжд и ядящи растенията те всъщност са много повече. Те са много общителни, необикновени, любознателни и благодарение на тези си качества са покорили сърцата на много деца по света.

Противно на всички очаквания охлювите много се привързват и са изключително любвеобилни към своите стопани. Охлювите точно като кучетата могат да чакат на вратата своят стопанин да се прибера вкъщи и му се радват, макар и по "охлювски". Те познават миризмата и вибрациите на гласа на този, който се грижи за тях и обичат да се качват на дланта му и да я обикалят. Заради любопитството си те имат нужда от достатъчно време да проучат и опознаят новия си дом, външния свят и чуждите хора. Но са много доброжелателни към всичко. Поради гладкостта и мекотата на движенията на тези необичайни любимци много лекари смятат, че гледането им успокоява хората и упражнява благоприятен ефект върху нервната система. Може  да не ви звучи така, но охлювите могат да бъдат наблюдава в продължение на часове и макар и бавни те правят много интересни неща. Освен това охлювите не изискват специални условия на отглеждане и климатът в апартаменти е доста подходящ за тях. Те не са придирчиви за нищо и отглеждането им е много проста работа.

Ако някога решите да си гледате такъв домашен любимец ви трябват само няколко неща, за да има той щастлив и дълъг живот:

• храна, съдържаща източник на калций, протеин и фибри;
• спрей бутилка, за да се овлажняват стените на клетката;
• не много твърда четка за почистване на къщичката на охлюва.

Храненето на малките охлювчета трябва да е много по-интензивно от това на големите или по-точно бебетата охлюви се нуждаят от храна всеки ден или в краен случай – веднъж на два дни. Докато възрастните трябва да се хранят само 2-3 пъти на седмица. Като често те сами ще ви покажат кога са гладни. Ако охлюв буквално се "нахвърля" на храната, то тогава е необходимо да го храните по-често. От друга страна, ако забележите, че той не проявява почти никакъв интерес към храната значи не я иска в момента. Охлювите също като нас си имат любими храни, така че често се забелязва как те пренебрегват някои от храните, а други яде с удоволствие. Ето защо трябва да предлагате на вашия любимец различни храни, за да разберете коя обича най-много. Най-интересното при храненето обаче е, че когато на този сладур биват давани храни с по-ярки цветове като чушки, моркови и цвекло, то цвена на черупката му също става по-светъл и ярък. Най-често предлаганата в домашни условия храна се състои от: зеле, ябълки, маруля, краставици, банани, моркови. Много е важно менюто им да бъде разнообразно. Но внимавайте и да не ги разглезите! Случва се ахатините да свикнат с даден продукт (краставица, банан) и да започнат да отказват друг вид храна. От диворастящите треви подходящи за тях са глухарчето, живовлякът, детелината. За здравината на раковината си охлювите има нужда от калций. Затова в храната ѝ непременно трябва да се добавят натрошени яйчени черупки, кост от сепия или други източници на този минерал.

Макар че си има свой дом, който носи със себе си охлювът има нужда и от още един. За терариум на охлюва можете да използвате обикновен аквариум от силикатно или оргстъкло. (Естествено, не и напълнен с вода!) Не забравяйте да предвидите капак, който да не позволява на любимците ви да избягат. А отворите по него трябва да обезпечат притока на свеж въздух. Желателно е температурата в терариума да е 25-28 градуса. Естествено, той може да живее и на стайна температура, но тогава ще загуби своята „пъргавина“. Подръжжането на влажността в дома на вашия приятел е много важна, затова се използват пулверизатори, с които се пръскат вътрешните стени 1–2 пъти дневно. За целта можете да се ориентирате по поведението на охлювите. Ако те постоянно пълзят по стените, това означава, че влажността е твърде висока. Ако се опитват да се запечатат и да изпаднат в летаргичен сън, това означава, че им е прекалено сухо. От друга страна, понижаването на влажността може да се използва при принудителното им „приспиване“, ако се налага да отсъствате от къщи. Събуждането е лесно – достатъчно е да подържите питомците си под слаба струя топла вода или да повишите влажността в терариума и те ще се събудят.

Това е всичко, това са единствените грижи, които трябва да помагате за този необикновен домашен любимец. Все още ли сте убедени, че охлювите стават за домашни любимци?  Погледнете само колко много предимства имат:

• не се нуждае от разходки навън
• не вдига шум
• не досажда на стопаните си по никакъв начин и не се опитва да привлича вниманието им
• не бяга от къщи (а и да избяга, колко ли ще се отдалечи, преди да бъде забелязана липсата му, като се има предвид че охлювът се движи много бавно – обикновено за минута се придвижва на разстояние 1 см?)
• живее дълго (до 10 години)
• поддръжката и храната му са от най-евтините
• не може да нарани никого вкъщи, даже и най-беззащитното бебе
• не пренася болести
• не предизвиква алергии
• и най-важното – ако комфортът му бъде нарушен, изпада в летаргичен сън, което е изключително удобно за хората, които пътуват често.

Остана да ви кажем само още нещо, ако искате наистина интересен охлюв, то не си грабвайте някой отвън, а си купете ахатина. Гигантският охлюв Ахатина е най-голямата сухопътна молюска. В природата се среща в тропичните и субтропични райони на планетата. Макар че в естествената си среда е приносител на куп заболявания, като домашен любимец е напълно безвреден, защото всички екземпляри се раждат и отглеждат в домашна среда и на практика няма как да станат източници на каквото и да е заболяване. В природата ахатините имат много полезна задача. Те са всеядни и играят ролята на чистачи – изяждат разлагащите се растения, екскрементите от животни, могат да изядат даже цели загниващи дървета.
Възрастните екземпляри достигат на дължина до 15 – 20 см (а някои даже до 30 см!). Раковината има конична форма, най-често усукана обратно на часовниковата стрелка, макар че и обратният вариант не е особена рядкост. При старите ахатини тя има от 7 до 9 извивки. Окраската зависи най-вече от наследствеността. Обикновено се състои от ивици с различни нюанси на кафявия и черния цвят. С годините тя може да придобие зеленикав оттенък.
Днес ахатините се срещат в много страни, включително и у нас. Успешното им развъждане се гарантира от голямата им плодовитост и бързия им растеж. Те започват да се размножават след 6-ия си месец, а през целия си живот един екземпляр може да снесе до 8 млрд. яйца.

Снимка: lyubimzi.ru