Най-сладкото йети в света

Една вечер малката Ани слезе в мазето за да вземе буркани за баба си. Внезапно видяла, че нещо мърда под кърпата, с която бе покрита кошницата с хляба. Решила, че както обикновено ще трябва да изгони някоя мишка, но щом вдигнала кърпата видяла едно малко, сгушено, на пръв поглед кученце. Погледнала отново и що да види. Това не било кученце, а йети. И то не какво да е, а малко бебе йети. Тя знаела че ако баба ѝ разбере ще го даде на някоя организация за защита на животните. Затова го прибрала в малката си чантичка и се качила при баба си. Дала ѝ бурканите и си отишла в стаята, където скрила йетито.

Ани намерила екскурзия до Хималаите. Убедила баба си да отиде на екскурзията. Стегнала си багажа, взела йетито и тръгнала. Нямала план, но щяла да го измисли по пътя, което не ѝ било лесно. През целия път бебето йети ту плачело, ту се смеело и на няколко пъти жената зад нея ѝ направила забележка да бъде по-тиха. Но щом ѝ проговорило с човешки глас, тя вече паднала от седалката си. Следва дълъг преход, по време на който йетито спяло. Стигнали до хижата. Всички заспали, а тя станала и се облякла с дебели дрешки. Взела една маска, защото навън се дишало трудно. Вървяла, вървяла и стигнала до една порутена стара хижа, откъдето доловила шум. Вътре имало цял куп йетита. Тя се сбогувала с йетито и се върнала в хижата си. И до днес малката Ани не е разказвала тази история на никого.

Участва в конкурса „Изгубеният йети“